Бойко Борисов постави 3% дефицит като „червена линия“ за бюджета 2026

Бойко Борисов, лидер на партия GERB, обяви, че 3% дефицит е „червената линия“ за бюджета на България за 2026 година. Въпреки това, той призна, че съществува възможност за превишаване на тази граница. По време на пресконференция в парламента, Борисов подчерта, че допълнителни приходи биха могли да помогнат за покриването на потенциални пропуски, като отбеляза, че приходните агенции са събрали почти 7 милиарда лева (около 3.5 милиарда евро) повече тази година в сравнение с предходната.

Борисов приписа увеличените събирания на борбата с корупцията, контрабандата и митническите измами. Той изрази увереност, че ако този темп се запази, бюджетът може да бъде балансиран през следващата година. Според него бюджетът за 2026 г. е продължение на предишните бюджети, като се запазват политиките за заплати и пенсии. Той акцентира, че нито една партия не може да твърди, че е увеличила пенсиите значително, за да ги намали по-късно. Борисов посочи, че са отпуснати допълнителни 1 милиард лева на пенсионерите, за да се поддържа продължителност и политическа оптика.

Критика към опозицията и финансови решения

Лидерът на GERB коментира и текущите решения относно вноските за социално осигуряване, без да дава категоричен отговор относно възможни увеличения. Той критикува бившия министър на финансите Асен Василев и екипа му от опозиционната партия „Продължаваме промяната“ за предишни бюджетни решения, представяйки плана за 2026 г. като разширение на политиките, установени по време на мандата на Василев.

Борисов отбеляза, че заемите ще продължат, за да се избегне общественото възприятие, че GERB намалява средства, особено за пенсии, армия и социални програми. Той също така се отзова на въпроси относно размера на администрацията и заплатите в обществения сектор с ирония. Докато твърдеше, че увеличението на приходите ще покрие пропуските, той защити текущата фискална стратегия и посочи, че допълнителното заемане е необходимо.

Според опозиционни икономисти бюджетът представлява левичарски подход, включващ увеличения на данъците, като по-високи вноски за пенсии и данъка върху „дивидентите“, с минимални мерки за намаляване на публичните разходи. Те критикуваха тези стъпки като потенциално подкопаващи инвестициите и предложиха алтернативи, включително поетапно нулево данъчно облагане на реинвестираните печалби, ограничения на бонусите в обществения сектор и задължаване на държавните служители да плащат собственото си осигуряване.

Към края на 2023 година общият публичен дълг на България възлизаше на 42.3 милиарда лева, или 22.9% от БВП, като леко намалява до 22.6% в началото на 2024 година. Изказванията на Борисов подчертават политическите и фискалните напрежения около подготовката на бюджета за 2026 г., като дебатите продължават относно баланса между социалните разходи, данъчното облагане и фискалната отговорност.