Риск от „изтичане на мозъци“ в процеса на разширяване на ЕС

Процесът на разширяване на Европейския съюз (ЕС) изправя страните от Западните Балкани пред риск от задълбочаване на „изтичането на мозъци“. Според експерти, квалифицираните работници от новите членки на ЕС могат да започнат да мигрират в търсене на по-добри възможности. За да се предотврати този негативен ефект, е необходимо да се предприемат целенасочени мерки.

Приемането на нови държави в ЕС може да влоши недостига на критични работници в по-новите членки, което ще доведе до увеличаване на „изтичането на мозъци“. Въпреки че интеграцията в ЕС може да създаде нови бизнес и инвестиционни възможности, тя също така може да подтикне масово преместване на работници, търсещи по-добри заплати и работни места в по-богати държави, след установяване на свободно движение.

Примери от региона и предизвикателства пред работната сила

Според данни на Световната банка, Хърватия, която стана член на ЕС през 2013 г., е загубила близо 400 000 жители през последното десетилетие, което я поставя сред страните с най-голямо намаление на населението в ЕС. В Румъния, която се присъедини през 2007 г., ситуацията е още по-крайна, като един на четирима румънци живее извън страната, според Организацията за икономическо сътрудничество и развитие.

Допълнителна сложност в ситуацията създава остър недостиг на работна сила в ЕС, причинен от застаряващо население и ниска раждаемост. Прогнозите сочат, че блокът ще загуби 1 милион работници годишно до 2050 г.. В последните години, мобилността на работниците между 27-те членки на ЕС е облекчила част от тези недостиг, но не винаги в равни пропорции. Страните от южна и източна Европа страдат от „изтичане на мозъци“, което вреди на техните икономики в полза на по-развити държави.

Лиен Янсен, изследовател в KU Leuven, подчерта, че „изтичането на квалифицирани мигранти от Западните Балкани продължава десетилетия, а присъединяването към ЕС може да влоши този феномен“. Либерализацията на визите в Шенген е улеснила мобилността и е ускорила дългосрочната тенденция, като много работници използват възможността за сезонна работа в ЕС.

Инициативи на ЕС и потенциални решения

След пълномащабната инвазия на Русия в Украйна в началото на 2022 г., ЕС е вкарал нов импулс в разширяването на съюза като стратегически приоритет. През 2023 г. съюзът обяви своя план за растеж за Западните Балкани, който целенасочено насочва усилия към икономическо развитие и социално-икономическа конвергенция. Според плана, регионът може да удвои икономиките си в следващото десетилетие.

Нина Вуянович от Bruegel коментира, че „за първи път ЕС предлага частичен достъп на тези държави до единния пазар преди пълното им присъединяване“. Въпреки това, развитите европейски икономики също печелят от емиграцията на квалифицирани работници от Западните Балкани, особено в сектори с недостиг на работна сила.

Вуянович добавя, че „ползите от растежа, произтичащи от влизането в ЕС, надвишават загубите на население“. Тя обяснява, че влизането в единния пазар на ЕС отваря нови възможности за растеж на малки икономики, тъй като осигурява по-добра интеграция в веригите за доставки на ЕС.

Въз основа на доклад на Bruegel се предвижда, че до края на десетилетието може да настъпи недостиг от над 190 000 работници, ако текущата динамика на труда продължи в региона. Според изследване от 2025 г., някои икономически сектори в страните от Западните Балкани — Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Черна гора, Северна Македония и Сърбия — са под сериозно напрежение, особено в здравеопазването, строителството и производството.

В заключение, ЕС трябва да признае ефекта на „изтичането на мозъци“ като общо предизвикателство, свързано с разширяването. Според Лун Бернщайн, съавтор на доклада „Навигиране в изтичането на мозъци в Западните Балкани“, е необходимо да се предприемат мерки за задържане и привличане на таланти, като се свърже финансирането с местната заетост или се насърчава кръговата миграция. Някои държави вече започват да прилагат реформи за насърчаване на завръщането на своите граждани, предоставяйки данъчни облекчения за работодатели, които наемат завърнали се от диаспората работници.