Рисковете от „изтичане на мозъци“ при разширяването на ЕС

Процесът на разширяване на Европейския съюз (ЕС) поставя под риск задълбочаването на проблема с „изтичането на мозъци“ в Западните Балкани. Според експерти, новите членки на ЕС могат да загубят квалифицирани работници, които търсят по-добри възможности в по-развитите държави. Необходими са целенасочени мерки за справяне с този проблем.

Разширяването на ЕС може да предизвика недостиг на критични работници в новите членки, тъй като интеграцията в съюза създава бизнес и инвестиционни възможности. Въпреки това, съществува риск от масова миграция на работници, които търсят по-високи заплати и по-добри работни места в по-богати държави, след като свободата на движение бъде установена. Тази миграция може да доведе до негативни вторични ефекти в местните икономики.

Хърватия, която се присъедини към ЕС през 2013 г., е загубила близо 400 000 жители през последното десетилетие, според Световната банка. Тя попада в топ 5 на страните от ЕС с най-голямо намаление на населението. В Румъния, която стана член през 2007 г., ситуацията е още по-тежка – един на всеки четирима румънци живее извън страната.

Демографски промени и недостиг на работна сила

Проблемът е усложнен от факта, че ЕС страда от сериозен недостиг на работна сила поради застаряващото население и ниския раждаемост. Прогнозите показват, че блокът може да загуби 1 милион работници всяка година до 2050 г. Въпреки че мобилността на работниците в рамките на 27-те членки е облекчила част от тези недостиг, неравномерността в миграцията остава проблем, особено за южните и източните европейски страни.

Лиен Янсен, изследовател в KU Leuven, подчертава, че „изтичането на квалифицирани мигранти от Западните Балкани продължава десетилетия, а присъединяването към ЕС може да влоши този феномен“. Либерализацията на визите за Шенген е улеснила мобилността и е ускорила дългосрочния тренд, като много работници използват възможността за сезонна работа в ЕС.

Инициативи и решения за предотвратяване на „изтичането на мозъци“

След пълномащабната инвазия на Русия в Украйна в началото на 2022 г., ЕС е поставил разширяването на съюза като стратегически приоритет. През 2023 г. беше обявен План за растеж за Западните Балкани, който има за цел икономическото развитие и социално-икономическата конвергенция. Комисията твърди, че планът може да удвои икономиките на региона в следващото десетилетие.

Нина Вуянович от Bruegel обяснява, че с предоставянето на частичен достъп до единния пазар, ЕС се опитва да облекчи условията за кандидатките. Въпреки това, развитите европейски икономики също извлекат ползи от миграцията на квалифицирани работници, особено в сектори с недостиг на работна сила, като здравеопазването.

Според Bruegel, макар да има икономически ползи от миграцията, включително търговия, чуждестранни инвестиции и парични преводи, е важно да се признае, че „изтичането на мозъци“ е съвместно предизвикателство, свързано с разширяването на ЕС. Подкрепящите мерки за задържане и привличане на талант, като свързване на финансирането с местната заетост, са необходими.

Някои държави, осъзнаващи проблема, вече въвеждат реформи, за да мотивират завръщането на своите граждани. Например, в Сърбия работодатели, които наемат завърнали се от диаспората, получават данъчни облекчения. Подобен механизъм беше въведен и в Полша през 2022 г., където 25 000 души вече са се възползвали от схемата.

Какво ще последва за Западните Балкани? Очаква се на 4 ноември 2023 г. Европейската комисия да представи годишната оценка на кандидатите за членство и да даде препоръки в области като правото на закона, основни права и правосъдие.