Споровете с България пречат на Северна Македония за ЕС

Ситуацията между Северна Македония и България остава напрегната, като историческите и културни спорове затрудняват евроинтеграцията на съседната страна. Основният проблем е свързан с признаването на идентичността и езика, които задържат Северна Македония зад вратите на Европейския съюз, а ключът е в ръцете на „братска“ България. Страната е заявила, че няма да отстъпи, докато Северна Македония не изпълни задълженията по споразумението от 2018 г..

Споровете между двете държави имат дълга история и множество опити за помирение. Политиците многократно подписват договори, обещаващи добросъседски отношения и разрешаване на конфликти, но реализацията остава непостигната. Главният проблем за Северна Македония е отказът да се приеме така нареченият „френски предложение“ от 2022 г., което изисква включването на „българската общност“ в конституцията на страната.

Християн Мицкоски, премиер на Северна Македония, определи решението на предшествениците си като „политическа и стратегическа грешка“, която е застрашила европейския път на страната. „След местните избори можем да очакваме по-разумно отношение от тях,“ коментира Андрей Ковачев, евродепутат от ЕНП. Въпреки че правителството на Северна Македония гласува в полза на френското предложение, то сега отказва да го изпълни.

България настоява, че македонският език е диалект на българския, докато Северна Македония твърди, че е уникален и отделен. Историческите спорове показват дълбоки рани в общата история на двете „братски“ нации, докато Скопие оспорва историческото наследство на София. България обвинява Северна Македония в „антибългарска риторика“, а Скопие счита, че България заплашва неговата идентичност.

Опити за разрешаване на конфликта

През 1999 г. двете страни подписаха „Декларация за добросъседство“, доведена до подписването от конфликта в съседно Косово. Тогава България, която се готвеше да се присъедини към НАТО, отказа да приеме бежанци, но по-късно реши да помогне, установявайки бежански лагери. Въпреки оказаната помощ, отношенията между двете страни бързо се влошиха.

През 2004 г. Северна Македония подаде заявление за членство в ЕС и получи статус на кандидат, но процесът се забави. България се присъедини към ЕС през 2007 г., усложнявайки ситуацията за Скопие. През 2018 г., след дълги преговори, бе постигнато Преспанско споразумение, с което Северна Македония прие новото име и Гърция вдигна своето вето.

Въпреки подписването на договора за приятелство през 2017 г., двете страни не успяха да постигнат напредък по въпросите, свързани с идентичността и историята. През 2021 г. бе подписано споразумение за сътрудничество, което предвижда създаване на съвместна историческа комисия, но резултатите от нея остават неясни.

Напрежение между народите

Съществува значително напрежение не само на политическо, но и на национално ниво. Физическите сблъсъци, нападения и действия срещу културни центрове в двете страни усложняват обстановката. През последните години множество български културни клубове в Скопие бяха нападнати, а подобни инциденти се случиха и в България.

Мицкоски посочи, че македонските граждани са разочаровани от пречките по пътя към ЕС и изрази желание за европейска интеграция, но не на всяка цена. „Тези хора и тази страна са дали толкова много, а гражданите са уморени от тази политика,“ заяви той в интервю за телевизионния канал Канал 5.

Ситуацията остава деликатна, като двете страни продължават да търсят начин за разрешаване на споровете, но без значителен напредък. Въпросите на идентичността и езика остават в центъра на политическите дебати, а бъдещето на Северна Македония в Европейския съюз остава несигурно.