Учебният процес за икономическите кризи укрепва демократичната устойчивост

В нов доклад на Охранителния съвет на Европа (ОТЕ) се подчертава, че изучаването на икономическите кризи в класните стаи не е просто урок за рецесии, а и урок по демокрация. Според анализа, проведен в 17 европейски държави, обучението за минали икономически трусове помага на учениците да развият емпатия, критично мислене и устойчивост към опростенческите наративи, които подхранват популизма.

Докладът разглежда как икономическите кризи, включително нестабилността на публичните финанси и на националните валути, водят до нарастващи социални неравенства и ксенофобия. „Уроците за икономическите кризи могат да предоставят на учениците знания и умения, които да им помогнат да се противопоставят на едностранчивите обвинения, насочени към малцинствата и стигматизираните групи“, заявява докладът.

Икономическите неравенства и популизмът

Докладът подчертава, че възприятията за неравномерно разпределение на ресурсите подхранват радикализма. Анализ, публикуван в Европейския журнал по политически изследвания, показва, че избирателите, които възприемат силни неравенства в обществото, са с около 2,7% по-склонни да подкрепят популистки партии. Това е особено валидно за такива партии като Прогресивната партия в Норвегия и Народната партия в Дания.

Допълнителни данни от Европейското социално проучване от 2023 г. показват, че хората с финансови затруднения са значително по-склонни да подкрепят популистки движения, в сравнение с финансово стабилните индивиди. В условия на икономическа несигурност, популистките призиви получават по-голяма подкрепа.

Образованието и човешките аспекти на кризите

В новия доклад от ОТЕ се препоръчва на учителите по икономическа история да свързват миналите събития с конкретни умения. „Не просто казвайте на учениците какво е била Великата депресия, а използвайте уроците, за да развивате емпатия и толерантност“, се подчертава в анализа. Учителите, анкетирани за проучването, посочват, че когато учениците се ангажират с икономическите кризи от историческа гледна точка, те стават по-добре подготвени да задават важни въпроси относно причините за кризите и техните последици.

Данните показват, че класовете за икономически кризи са включени в националните учебни програми на всички 17 държави, а в 16 от тях са задължителни. В Испания обаче преподаването на темата е оставено на преценката на учителите, което подчертава разнообразието в подходите към обучението.

Докладът също така посочва, че икономическите кризи са свързани с борбата за или срещу демокрацията в учебните планове на всички държави членки, с изключение на Грузия и Испания. Примери като Френската революция и кризата на социалистическите икономики през 80-те години са често цитирани, тъй като икономическите затруднения подтикват към искания за демокрация.

Въпреки това, докладът критикува недостатъчното внимание към предизвикателствата, пред които са изправени уязвимите групи, като ЛГБТИ, Рома и еврейската общност. Перспективата на жените по време на икономически кризи е включена само в шест от анализираните страни, докато споменаванията на ЛГБТИ историята липсват в учебниците.

Съществува и значителна пропаст в интердисциплинарната свързаност на темата, тъй като учителите от различни страни отбелязват, че икономическите кризи предлагат „естествен мост между икономиката, политиката и обществото“. Въпреки това, липсват структурирани ресурси за крос-дисциплинарно преподаване.

Докладът на ОТЕ предоставя важна основа за разбирането на икономическите кризи и техните социални последици, като същевременно подчертава необходимостта от по-широко и задълбочено преподаване на темата в училищата. В условия на икономически изпитания, опитът от миналото може да предложи ценни уроци за настоящето.