Рискът от „изтичане на мозъци“ в процеса на разширяване на ЕС

Процесът на разширяване на Европейския съюз (ЕС) може да задълбочи проблема с „изтичането на мозъци“ в Западните Балкани. Специалисти предупреждават, че миграцията на квалифицирани работници от новите държави-членки, стремящи се към по-добри възможности, може да доведе до още по-сериозен недостиг на критичен трудов ресурс. Съществува необходимост от целенасочени мерки, които да адресират този феномен.

Приемането на нови държави в ЕС рискува да влоши ситуацията на недостиг на работна ръка в по-новите членки. След като се установи свободното движение на хора, мигранти може да се насочат към по-богатите страни-членки, търсейки по-добри заплати и условия на труд. Пример за подобно явление е Хърватия, която след присъединяването си през 2013 г. е загубила близо 400 000 жители за десет години, според данни на Световната банка. Румъния, приета през 2007 г., е изправена пред още по-драматичен сценарий, като един от четирима румънци живее в чужбина.

Текущата ситуация и предизвикателствата

Ситуацията е усложнена от факта, че ЕС страда от сериозен недостиг на работна ръка поради застаряващо население и ниска раждаемост. Прогнозите сочат, че до 2050 г. блокът ще загуби един милион работници всяка година. Въпреки че мобилността между 27-те членки на ЕС е облекчила част от недостига, неравномерното разпределение на квалифицирани работници в южна и източна Европа влошава икономическото положение на тези страни.

„Изтичането на квалифицирани мигранти от Западните Балкани е продължаващ процес от десетилетия. Приемането в ЕС може да влоши този феномен, както видяхме при предишните разширявания“, коментира Лиен Янсен, докторант в университета КУ Льовен в интервю за Euronews. Либерализацията на визовия режим на Шенген е ускорила този дългосрочен тренд, като много работници използват възможността да работят сезонно в ЕС.

Какво предприема ЕС?

След пълномащабната инвазия на Русия в Украйна в началото на 2022 г., ЕС постави разширяването на съюза като стратегически приоритет. През 2023 г. беше обявен План за растеж на Западните Балкани, който цели икономическо развитие и социално-икономическа конвергенция. Според Нина Вуянович, асоцииран изследовател към Брюгел, този план има потенциал да удвои икономиките на региона в следващото десетилетие.

Въпреки това, развитите европейски икономики също печелят от емиграцията на квалифицирани работници от Западните Балкани, особено в сектори, които срещат недостиг на труд. „Ползите от растежа, произтичащи от членството в ЕС, надвишават загубите в населението“, подчерта Вуянович. Тя допълва, че всички централно- и източноевропейски страни, присъединили се към блока, са преживели по-силна икономическа конвергенция, въпреки ефекта на изтичането на мозъци.

Еврокомисията планира да представи годишната оценка на кандидат-държавите на 4 ноември 2023 г., за да оцени напредъка им и да предложи препоръки в области като правото на закона и основните права.

В заключение, ЕС може да започне да разпознава ефекта на изтичането на мозъци като общо предизвикателство, свързано с разширяването, в предстоящия си доклад. Подкрепящи мерки за задържане и привличане на таланти, като свързване на финансирането с местната заетост, ще бъдат от ключово значение. Някои страни вече започнаха реформи за насърчаване на завръщането на гражданите. В Сърбия, например, работодателите, които наемат завърнали се от диаспората, получават данъчни облекчения. Подобен механизъм беше въведен и в Полша през 2022 г., където 25 000 души вече са се възползвали от схемата за данъчни облекчения.

Изправени пред този проблем, страните от Западните Балкани трябва да предприемат активни действия, за да запазят своята работна сила и да осигурят устойчиво икономическо развитие.