Рискът от „изтичане на мозъци“ в процеса на разширяване на ЕС

Процесът на разширяване на Европейския съюз (ЕС) крие рискове от задълбочаване на явлението „изтичане на мозъци“ в Западните Балкани. Специалистите предупреждават, че миграцията на квалифицирани работници от новите членки на ЕС към по-развити икономики може да доведе до сериозни недостиг на работна сила в региона. Необходими са целенасочени мерки, за да се справи с този проблем.

Когато нови държави влизат в ЕС, те често изпитват недостиг на критични работници. Въпреки че интеграцията в ЕС предоставя нови бизнес възможности, тя също така предизвиква масова миграция на работници, търсещи по-добри условия на труд и заплащане в по-богатите държави-членки. В резултат на това разширяването може да има негативни ефекти върху местните икономики. Според данни на Световната банка, Хърватия, която стана член на ЕС през 2013 г., е загубила близо 400 000 жители през последното десетилетие.

Румъния, която се присъедини през 2007 г., преживя още по-екстремен отток на населението, като един на всеки четирима румънци живее извън страната, според Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (OECD). Проблемът се усложнява от факта, че ЕС страда от сериозен недостиг на работна сила поради застаряващо население и нисък раждаемост. Прогнозите сочат, че блокът ще загуби 1 милион работници годишно до 2050 г..

Ефектите от миграцията и мерките за справяне

През последните години мобилността на работниците сред 27-те държави-членки на ЕС е облекчила част от тези недостиг, но не в равна степен. Южните и източните европейски страни страдат от изтичане на квалифицирани работници, което вреди на техните икономики. „Докато миграцията на квалифицирани работници от Западните Балкани продължава десетилетия, присъединяването към ЕС може да влоши това явление, както видяхме при предишното разширяване“, коментира Лиен Янсен, изследовател от университета KU Leuven.

Либерализацията на визовия режим на Шенген е улеснила миграцията и е ускорила дългосрочния тренд, с много работници, които използват възможността да пътуват за сезонна работа в ЕС. „Членството в ЕС обикновено засилва този процес, като премахва оставащите бариери на пазара на труда“, добави Янсен. Въпреки това, някои експерти смятат, че ефектът от присъединяването може да не бъде толкова драматичен при следващото разширяване, тъй като много от кандидат-държавите вече са преминали през вълна на емиграция.

Какви решения предлага ЕС?

От 2023 г. ЕС представи своя План за растеж на Западните Балкани, който изрично цели икономическо развитие и социално-икономическа конвергенция. Проектът предвижда възможност за двойно увеличаване на икономиките в региона в следващото десетилетие. „За първи път ЕС предлага частичен достъп до единния пазар на тези държави преди пълното им членство“, каза Нина Вуянович от Bruegel.

Въпреки това, развитите европейски икономики също се възползват от миграцията на квалифицирани работници от Западните Балкани, особено в сектори с недостиг на трудова сила, като здравеопазването. „Ползите от растежа, произтичащи от членството в ЕС, надвишават загубите на население“, допълни Вуянович. Тя поясни, че влизането в единния пазар на ЕС отваря нови възможности за малките икономики в региона.

Европейската комисия планира да представи годишната си оценка на напредъка на кандидат-държавите на 4 ноември, където ще се обсъдят области като върховенството на закона и правата на човека. На фона на тези предизвикателства, идентифицирането на изтичането на мозъци като общо предизвикателство е от съществено значение. Подкрепящите мерки за задържане и привличане на таланти, като свързването на финансирането с местна заетост, ще бъдат необходими.

Кандидат-държавите могат да се фокусират върху намаляване на факторите, които тласкат квалифицираните работници да напускат, например, чрез подобряване на прехода от образование към работа и предлагане на по-добри условия на труд. Някои страни, осъзнаващи проблема, вече започнаха реформи, за да насърчат връщането на своите граждани. Например, в Сърбия работодатели, които наемат завърнали се от диаспората, получават данъчни облекчения.

По подобен начин, Полша въведе механизъм за данъчни облекчения за поляци, завръщащи се в страната, с цел да насърчи емигрантите. Досега 25 000 души са се възползвали от схемата. За да се квалифицира, човек трябва да се върне в Полша след поне три години живот в чужбина. Програмата осигурява четиригодишно освобождаване от данъци върху доходите под 85 500 злотия (около 20 166 евро).