Ръст на работната сила в България: Връщащи се граждани и чуждестранни работници

България преживява значителен ръст в броя на завръщащите се граждани и чуждестранни работници, което поставя нови рекорди в трудовото движение. Според Георги Първанов, експерт по човешки ресурси, около 60 000 българи са се върнали в страната през настоящата година, като повечето от тях идват от Северна Европа, включително Германия, Великобритания, Франция и Нидерландия.

Първанов подчерта, че приблизително една трета от българската диаспора, оценявана на между 2,5 и 3 милиона души, изразява желание да се върне при благоприятни условия. Тази тенденция може да има значително влияние върху демографията, трудовия пазар и инвестиционния климат в страната.

Чуждестранни работници и нови разрешителни за работа

Междувременно, Министерството на труда и социалната политика е издало около 23 000 разрешителни за работа на чуждестранни работници само в първата половина на годината, което приближава общия брой от 34 000 за цялата минала година. От тях около 11 000 са сезонни работници, а останалите притежават визи „D“, позволяващи престой от една до три години с възможност за подновяване.

Повечето чуждестранни служители идват от Узбекистан, Киргизстан, Турция, Индия, Непал и напоследък от Индонезия. Първанов прогнозира, че до 2025 г. разрешителните за работа на чуждестранни работници биха могли да достигнат рекордните 50 000, като общият брой на пристигащите ще надхвърли 100 000.

Въпреки общоприетите схващания, чуждестранната работна сила не е евтина в България. Първанов обясни, че тези работници получават условия, равни на тези на българските служители. Той предупреди, че някои работодатели наемат работници на ad hoc основа, без да планират периода на подновяване на многогодишната виза. Въпреки това, чуждестранните работници успешно се интегрират, демонстрирайки висок мотив, адаптивност и желание да придобият нови умения бързо, дори и при предизвикателни условия.

Недостиг на нискоквалифицирани работници и нова стратегия

Страната се сблъсква с нарастващ недостиг на нискоквалифицирани български работници, а Първанов предвижда, че в следващите години ще бъдат наемани и средноквалифицирани специалисти от чужбина. Той подчерта важността на разработването на национална стратегия, която да определи дали тези работници ще останат в България постоянно. Това е от съществено значение за дългосрочното планиране на икономиката и трудовия пазар.

В заключение, динамичният ръст на завръщащите се българи и наемането на чуждестранни работници поставя нови предизвикателства и възможности пред България, които изискват внимателно разглеждане и стратегическо планиране.