Рискът от „изтичане на мозъци“ в процеса на разширяване на ЕС

Процесът на разширяване на Европейския съюз (ЕС) може да задълбочи проблема с „изтичането на мозъци“ в Западните Балкани, тъй като квалифицирани работници от новите членки могат да се преместят в търсене на по-добри възможности. Според експерти, необходима е целенасочена политика, за да се справи с този риск.

Приемането на нови държави в ЕС може да влоши недостига на критични работници в новите членки, което да увеличи миграцията. Въпреки че интеграцията в ЕС може да създаде нови бизнес и инвестиционни възможности, тя също така може да доведе до масова миграция на работници, които търсят по-високи заплати и по-добри условия на труд в по-развитите държави. Например, Хърватия, която стана член на ЕС през 2013 г., е загубила близо 400 000 жители за десетилетие, според Световната банка, което я нарежда сред петте държави в ЕС с най-голям спад на населението.

Миграционни тенденции и икономически последици

В Румъния, която се присъедини през 2007 г., ситуацията е дори по-сериозна – един от четирима румънци живее извън страната, съобщава Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Допълнителен проблем е, че ЕС страда от сериозен недостиг на работна сила поради застаряващо население и нисък раждаемост. Според прогнози, блокът ще загуби един милион работници всяка година до 2050 г..

В последните години мобилността на работниците между 27-те държави-членки е облекчила част от тези недостиг, но неравномерно. Южните и източните европейски държави страдат от „изтичане на мозъци“, което влошава икономическите им условия. Лиен Янсен, доктор по изследвания в KU Leuven, коментира: „Докато миграцията на квалифицирани работници от Западните Балкани продължава от десетилетия, присъединяването към ЕС може да влоши този феномен, както видяхме при предишното разширяване.“

Политики и решения за справяне с проблема

След пълномащабната инвазия на Русия в Украйна в началото на 2022 г., ЕС постави разширяването на съюза като стратегически приоритет. През 2023 г. беше обявен Планът за растеж за Западните Балкани, който цели икономическо развитие и социално-икономическа конвергенция. Нина Вуянович от Брюгел заяви, че планът има потенциала да удвои икономиките на региона в следващото десетилетие.

Въпреки това, икономическите ползи от емиграцията на квалифицирани работници не могат да бъдат пренебрегнати. „Ползите от растежа вследствие на членството в ЕС надвишават загубите на население,“ каза Вуянович. Тя добави, че всички централно- и източноевропейски държави, които вече са част от блока, са преживели по-силна икономическа конвергенция, въпреки ефекта на „изтичане на мозъци“.

За да се справи с проблема, ЕС трябва да признае ефекта на „изтичане на мозъци“ като общо предизвикателство, свързано с разширяването, като предложи мерки за задържане и привличане на таланти. Подобни реформи биха могли да включват подобряване на пътя от образованието до работното място и предлагане на по-добри условия на труд. Някои държави, осъзнавайки проблема, вече започват реформи за стимулиране на завръщането на гражданите си.

В Сърбия, например, работодателите, които наемат завърнали се от диаспората, получават данъчни облекчения. Полша също опита подобен механизъм през 2022 г., когато въведе данъчни облекчения за поляци, завръщащи се в страната. До момента, 25 000 души са се възползвали от схемата.

В заключение, предизвикателствата, произтичащи от разширяването на ЕС, изискват внимателен подход и спешни мерки, за да се предотврати дългосрочното „изтичане на мозъци“ в региона.