Казахстан затвори 130 крипто платформи в борба с финансовата престъпност

Казахстан затвори 130 криптовалутни платформи, свързани с пране на пари, и конфискува цифрови активи на стойност 16.7 милиона долара (14.4 милиона евро). Според Агенцията за финансов мониторинг (AFM), тези платформи са използвани от криминални групи за пране на доходи от наркотрафик и онлайн измами. Интензивността на действията на властите в Казахстан е част от усилията за ограничаване на финансовата престъпност в страната.

Неправомерните платформи, идентифицирани от AFM, са служили за канал, чрез който наркотърговци и киберпрестъпници са прехвърляли печалбите си, преобразувайки ги в криптовалута. Процесът включва многобройни транзакции, които прикриват произхода на средствата.

“Тези незаконни обменни пунктове действат като професионални перачки на пари, извършвайки кеширане и трансфери на криминален доход в чужбина,”

се посочва в изявление на AFM.

Затворени мрежи и предприети мерки

Според законодателството на Казахстан, само платформи, лицензирани от Астана Финансови Услуги (AFSA) и интегрирани с националната банкова система, имат право да оперират. AFSA подчертава важността на киберсигурността и защитата на лични данни.

“AFSA стриктно преглежда сигурността на съхранение на клиентски активи при лицензиране, изисквайки разделени клиентски сметки и одитирана ИТ инфраструктура, отговаряща на строги стандарти за киберсигурност,”

добавят от агенцията.

Към момента, 27 доставчици на услуги за цифрови активи (DASP), включително 12 крипто обмена, имат лиценз за работа в Казахстан. Всички те подлежат на постоянен финансов мониторинг, както и на спазване на регулациите за предотвратяване на пране на пари и финансиране на тероризма.

Скритите мрежи за кеширане

AFM разкри и 81 тайни групи, специализирани в преобразуването на незаконни средства в кеш, с общи транзакции над 38.5 милиона евро. В страна, известна с цифровата си платежна култура, кешът остава един от малкото начини за прикриване на финансовата активност. Заместник-председателят на AFM, Кайрат Бизянов, отбеляза, че тегленията в кеш продължават да нарастват, достигайки 21 милиарда евро през тази година – с 1.6 милиарда евро повече в сравнение с 2024 г.

Банкоматите са идентифицирани като основна уязвимост в системата, а безименните трансакции остават ключово предизвикателство, позволяващо на парите да преминават през системата без идентификация на изпращача или получателя. За да се справят с това, AFM и Националната банка на Казахстан въвеждат нови мерки за сигурност. Депозити в кеш над 500 000 тенге (802 евро) ще изискват въвеждане на личен идентификационен номер.

Започвайки от 1 януари, банките също трябва да съхраняват видеозаписи от банкоматите поне за 180 дни.

“Освен това, се разглежда въвеждането на биометрична верификация чрез разпознаване на лице или пръстови отпечатъци. Тези мерки ще помогнат за затваряне на дупките за анонимни трансакции,”

каза Бизянов.

Властите разкриха и 18 незаконни обекта, произвеждащи тютюн и алкохол, и задържаха незаконния износ на нефтопродукти на стойност 27 милиона евро. Иззети са и 19 милиона евро стойност на вейпове, забранени в Казахстан от 2024 г., както и 62 нелегални хазартни операции, включително 11 онлайн казина. Бизянов добави, че значителна част от финансовите нарушения произтичат от дейността на фиктивни компании. За последните три години данъчните власти са дерегистрирали 3 600 такива образувания, които са улеснили над 30 000 фиктивни транзакции на стойност 450 милиона евро.

Казахстан цели да намали дела на сивата икономика до 15% от БВП до края на тази година, като властите засилват контрола над бързо цифровизиращата се финансова система на страната.