Ново изследване разкрива: Психичният пик е между 55 и 60 години

Човешките способности за когнитивно мислене достигат своя пик между 55 и 60 години, според ново изследване, проведено от австралийски учени. Това откритие предлага нова перспектива за възрастта и психичното здраве, в контекста на дългогодишните разбирания, че интелектуалните способности намаляват с напредването на годините.

Проучването, публикувано в научното списание Интелиджънс, е проведено от екип, ръководен от Гилес Жиняк, професор по психология в Университета на Западна Австралия. Учените идентифицирали 16 основни психологически характеристики, включително когнитивни способности като разсъждение и памет, заедно с „голямата петорка“ личностни черти: откритост, съвестност, екстраверсия, съгласие и невротизъм.

Психичното здраве и възрастта

Изследването открива, че общото психично функциониране достига връх между 55 и 60 години, след което започва да намалява около 65. Жиняк подчертава, че индивидуалните черти, като съвестност, могат да достигнат своя пик дори на 65 години, а емоционалната стабилност – на 75 години.

„Въпреки че някои способности намаляват с възрастта, те се компенсират от развитието на други важни качества“, сподели Жиняк в интервю за ЕвроНюз. „Комбинирано, тези силни страни водят до по-добри решения и по-обмислено вземане на решения, което е от съществено значение в лидерските роли.“

Когнитивното развитие през живота

Досега се смяташе, че когнитивните способности достигат връх в 20-те години, след което настъпва плато в средна възраст, последвано от бавно намаление. Въпреки това, новите изследвания показват, че мозъкът продължава да се променя и развива през целия живот.

Изследване, проведено от Миша фон Краузе, изследовател в Хайделбергския университет, публикувано през 2022 г. в Нейчър Хюман Бехейвър, анализирало времето за реакция на повече от 1 милион участници и установило, че определени когнитивни функции започват да се забавят едва след 60 години.

„Нашето проучване показа, че забавянето не отразява непременно намаление на умствената ефективност“, коментира фон Краузе. „До старостта, средните нива на ефективност в обработката на информация остават почти непроменени.“

В контекста на тези открития, учени призовават обществото да преосмисли как възрастта влияе на нашите способности и да не подценява потенциала на по-възрастните хора. Както заключава Жиняк, „възрастта сама по себе си не определя общото когнитивно функциониране, така че оценките трябва да се фокусират върху реалните способности и черти на индивидите, а не на предположения, базирани на възрастта.“

Тази нова информация предоставя надежда за много хора, които се колебаят дали да започнат нови хобита или да променят кариерата си след 50-те години. Възрастта не трябва да бъде пречка, а по-скоро възможност за нови начинания.