Как преподаването на икономически кризи укрепва демокрацията в Европа

Според нов доклад на Съвета на Европа, преподаването на икономически кризи в училищата не е просто урок за рецесии, а важен елемент от обучението по демокрация. В условия на нарастваща поляризация и възход на популизма, изследването на Обсерваторията по преподаване на историята в Европа (ОБСЕ) подчертава как изучаването на минали икономически спадове помага на учениците да развият емпатия и критично мислене.

Съобщава се, че кризите в публичните финанси и на националните валути, както и нарастващата инфлация, водят до непрекъсната икономическа нестабилност в много европейски държави. Това е свързано с увеличаването на социалните неравенства и ксенофобията, както и с поставянето под въпрос на демократичните ценности. Според доклада, обучението по икономически кризи дава на учениците знания и умения, които им помагат да се противопоставят на едностранчиви и опростени обяснения за икономическите проблеми, които често се насочват към малцинства и стигматизирани групи.

Неравенствата и популизмът

Докладът, базиран на анализ на данни от 17 европейски държави, установява, че възприятията за несправедливо разпределение на ресурсите подхранват радикализма. Според проучване, публикувано в Европейския журнал за политически изследвания, избирателите, които смятат, че обществото е много неравноправно, са с около 2,7% по-склонни да подкрепят популистки партии. Тази връзка е особено изразена при значителни десни популистки формации, като Прогресивната партия в Норвегия и Свободната партия на Австрия.

Допълнителни данни от Европейското социално проучване от 2023 г. показват, че хората, изпитващи финансови затруднения, са значително по-склонни да подкрепят популистки формации в сравнение с финансово стабилните индивиди. Подобни наблюдения потвърждават, че икономическите кризи често водят до увеличаване на стигматизацията и преследването, особено на малцинствени групи.

Урок по емпатия

Докладът на ОБСЕ препоръчва на преподавателите по икономическа история да свързват миналите събития с конкретни умения. Вместо просто да разказват на учениците „какво е била голямата депресия“, учителите трябва да насърчават въпроси като „защо се е случило това?“, „кой е пострадал?“ и „кой се е възползвал?“. Според авторите, разглеждането на такива въпроси помага на учениците да осъзнаят, че икономическите кризи са сложни явления, които влияят на всички аспекти от обществения живот.

Обучението по икономика позволява на учениците да осъзнаят, че последствията от кризите зависят в значителна степен от преобладаващата политическа система и историческия контекст. В 16 от 17-те изследвани държави, изучаването на икономическите кризи е задължително, с изключение на Испания, където включването на темата е оставено на преценката на учителите.

Според доклада, икономическите кризи са изрично свързани с борбата за или против демокрацията в учебните планове на всички държави членки, с изключение на Грузия и Испания. Примери като Френската революция и кризата на социалистическите икономики през 1980-те години често се цитират, за да илюстрират как икономическите трудности могат да предизвикат мобилизация за демократични промени.

На фона на тези наблюдения, авторите на доклада подчертават, че преподаването на икономически кризи от перспективата на малцинствени или уязвими групи може да помогне за преодоляване на опростените наративи, които често се използват от популистите.

Обобщавайки, докладът на ОБСЕ подчертава необходимостта от по-широко разбиране на последствията от икономическите кризи, което ще помогне на бъдещите поколения да се справят по-добре с предизвикателствата на съвременността.