Урок по история: Икономическите кризи изграждат демократични ценности

В нов доклад на Съвета на Европа се подчертава, че обучението по икономически кризи в историческите класни стаи не е само урок за рецесии, а важен елемент за изграждането на демократични ценности. Според Обсерваторията за преподаване на история в Европа (ОБСЕ), знанието за минали икономически сътресения помага на учениците да развият емпатия, критично мислене и устойчивост на опростени наративи, които насърчават популизма.

Докладът акцентира на факта, че икономическите кризи, свързани с нестабилността на публичните финанси и националните валути, повишават социалната несправедливост и ксенофобията. „Обучението по икономически кризи предоставя на учениците знания и умения, за да устоят на едностранчивите обвинения към малцинствени и стигматизирани групи“, се посочва в доклада.

Икономическата неравнопоставеност подхранва радикализма

Създаден през 2020 г., ОБСЕ има за цел да анализира методите на преподаване на история в Европа, особено в контекста на нарастващите популистки движения, като тези в Унгария. Анализът показва, че хората, които смятат, че обществото им е много неравнопоставено, са по-склонни да подкрепят популистки партии. Според проучване, публикувано в European Journal of Political Research, избирателите, които възприемат силни неравенства, са с около 2,7% по-вероятно да гласуват за популисти.

Откритията показват, че финансовите затруднения увеличават вероятността за подкрепа на популистки партии. В Европейското социално проучване от 2023 г. се отбелязва, че хората, които изпитват икономически стрес, са значително по-склонни да подкрепят популизма.

Уроците по икономическа история формират емпатия

Според доклада на ОБСЕ, учителите по икономическа история трябва да свързват минали събития с конкретни умения. Учениците трябва да се учат не само какво е било Голямото депресия, а как да развият „емпатия, отвореност и толерантност към неяснота“. Интервюираните учители споделят, че когато учениците разглеждат икономическите кризи исторически, те задават важни въпроси относно причините, пострадалите и ползващите се от кризата.

Докладът подчертава, че обучението по икономика подпомага учениците да осъзнаят, че последствията от кризите зависят от политическата система и историческия контекст. В 17-те проучени държави, класовете по икономически кризи са включени в националните учебни планове, като в 16 от тях те са задължителни, с изключение на Испания, където решението е на учителите.

Преподаването на икономически кризи е свързано с борбата за демокрация, а примери като Френската революция и кризата на социалистическите икономики през 80-те години често се използват, за да илюстрират как икономическите трудности предизвикват социални движения.

Докладът призовава за по-подробно разглеждане на икономическите кризи от гледна точка на малцинствени и уязвими групи. Важно е да се преодолеят опростените наративи, които сочат определени групи като виновници за икономическия проблем, като например „те винаги ни експлоатират“. Въпреки че историята на ЛГБТИ общността е включена в учебните планове на само 6 от 17-те анализирани държави, информацията за нея е практически отсъстваща в учебниците.

В заключение, докладът на ОБСЕ подчертава необходимостта от по-широк подход при преподаването на икономически кризи, който да включва не само макроикономически данни, а и социалните и човешките последици. В контекста на настоящите икономически предизвикателства, опитът от миналото може да помогне на учениците да разберат сложността на съвременните кризи.