Здравните системи в Европа не помагат на жертвите на насилие

Световната здравна организация (СЗО) публикува нов доклад, който разкрива, че здравните системи в Европа не са подготвени да подкрепят жертвите на насилие, основано на пол. Според анализа, в момента се създават ненужни бариери, които пречат на жените да потърсят помощ. С увеличаващите се случаи на насилие срещу жени, здравните системи не разполагат с необходимата инфраструктура, за да осигурят адекватна подкрепа на пострадалите.

Недостатъци в системата за здравеопазване

Ханс Клуге, директор на СЗО Европа, подчерта, че „здравният сектор проваля почти една от три жертви“. По време на представянето на доклада, той обясни, че медицинските работници играят ключова роля в помощта на жертвите, тъй като често са първите, при които те се обръщат след нападение. „За милиони оцелели, здравната система е първото и често единственото място, където търсят помощ“, добави Клуге.

Жените, които са преживели насилие, се сблъскват не само с структурни бариери и дискриминационни политики, но и с предразсъдъци, срам и нагласи на обвинение, които затрудняват достъпа им до критична помощ. Новият анализ показва, че близо една трета от страните изискват медицинските работници да докладват случаи на домашно или интимно насилие на полицията без съгласието на възрастните жертви. Тази практика е в противоречие с препоръките на СЗО, тъй като може да възпира жените да търсят помощ и да увеличава недоверието им към здравните специалисти.

Необходимост от промяна

Съгласно анализа на СЗО, когато жените потърсят помощ от здравни специалисти, не винаги искат да бъдат насочвани към приюти или правни услуги. Вместо това, те търсят признаване и валидиране на насилието, както и лечение на нараняванията си с подходяща грижа. От 53-те държави в региона на СЗО, по-малко от половината следват насоките на организацията за здравно обслужване на жени и момичета след насилие. Само 45% от страните имат клинични насоки за медицинските специалисти, а едва 43% включват насилието срещу жени в националните си здравни планове.

Липсата на безопасни аборти и спешна контрацепция също е притеснителна, като само седем държави предлагат безопасни абортни услуги и 17 осигуряват спешна контрацепция. По отношение на лечението на полово предавани инфекции, само 20 страни предлагат лечение, а 23 осигуряват насочване към специализирано обслужване за психично здраве.

СЗО призовава европейските държави да внедрят услуги, които да отговарят на нуждите на жертвите на насилие, основано на пол, с акцент на уважение, безопасност, достойнство, грижа и избор. Тези мерки са от съществено значение за подобряване на живота на милиони жени, които търсят помощ в система, която в момента ги оставя на произвола на обстоятелствата.