Увеличаването на ултрапреработените храни застрашава глобалното здраве

Увеличаването на консумацията на ултрапреработени храни (УПХ) е свързано с повишен риск от затлъстяване, диабет, сърдечни заболявания и депресия. Според нов доклад, публикуван в престижното издание The Lancet, нарастващото потребление на тези храни представлява сериозна заплаха за общественото здраве и задълбочава неравенствата в здравеопазването по целия свят. Изследване, проведено от 43 глобални специалисти, предоставя най-силните доказателства досега, че диетите, богати на УПХ, заменят традиционните ястия и влошават хранителния статус на популацията.

Какво представляват ултрапреработените храни? УПХ се произвеждат с използването на евтини индустриални съставки, козметични добавки и тежки процеси на преработка, което ги прави дълготрайни и изключително вкусни, но и лесни за прекомерна консумация. Често срещани примери за УПХ включват готови ястия от супермаркетите, замразени пици, подсладени закуски и бисквити. В страни като Обединеното кралство и САЩ, повече от половината от ежедневния прием на калории идва именно от УПХ.

Какви са последствията за здравето? Новото изследване обобщава над 100 дългосрочни проучвания относно УПХ и здравето. От тях 92 показват, че по-високата консумация на УПХ е свързана с увеличен риск от хронични заболявания, включително затлъстяване, диабет тип 2 и сърдечни проблеми. УПХ също така предизвикват преяждане, високи нива на захар и нездравословни мазнини, а също така са бедни на фибри и протеини.

Изследването подчертава, че начинът, по който тези храни се произвеждат и опаковат, може да изложи хората на редица потенциално вредни вещества. Процесите на висока температура могат да създават съединения като акриламид, фурани и индустриални транс мазнини, които са свързани с възпаления и риск от рак. Освен това, опаковките на УПХ често съдържат „ендокринни разрушители“, които могат да нарушат хормоналния баланс в организма.

Mathilde Touvier, водещ епидемиолог от Френския национален институт за здраве и медицински изследвания (Inserm), подчертава, че изследването „оправдава необходимостта от политически действия“. Тя отбелязва, че докато дебатът в областта на хранителната наука е нормален, той не трябва да се бърка с опити от индустрията да подкопае доказателствата.

Camila Corvalan, чилийски специалист по обществено здраве, настоява, че правителствата трябва да се намесят, за да се справят с този проблем. Тя предлага въвеждането на ясни етикети за УПХ и ограничения върху тяхната реклама.

Barry Popkin, епидемиолог по хранене, добавя, че етикетите трябва да подчертават признаците на тежка преработка, а не само нивата на захар или мазнини. Специалистите предлагат да се забранят УПХ в болниците и училищата, да се намали тяхната видимост в супермаркетите и да се използват данъци върху определени УПХ за субсидиране на плодове и зеленчуци за домакинствата с ниски доходи.

Препратки към политическата мощ на производителите на УПХ подчертават, че този сектор генерира почти 2 трилиона долара годишно. Simon Barquera, мексикански експерт по затлъстяване и диабет, заявява, че възходът на УПХ не е просто въпрос на личен избор, а по-скоро на политически натиск. Той посочва, че мощни корпорации стоять зад глобалния ръст на ултрапреработените храни и че техните действия показват фокус върху защитата на печалбите.

Някои независими експерти обаче предупреждават, че публикуваните резултати трябва да се приемат с известна доза скептицизъм. Jordan Beaumont, старши преподавател по храни и хранене, оспорва концепцията за УПХ и нейното влияние върху здравето.

Съществуват множество предизвикателства пред разбирането на действителното влияние на УПХ върху здравето и е необходимо да бъдат проведени допълнителни изследвания, за да се установят окончателни заключения.