Забавяне и ADHD: Каква е връзката между тях?

Проблемите с времето и закъсненията често са свързани с разстройство на вниманието и хиперактивността (ADHD). Според експерти, така наречената времева слепота е добре документирана характеристика на ADHD, но не е автоматично оправдание за всяко закъснение. Алис Ловат, музикант и работник в групов дом в Ливърпул, често е имала проблеми с времето и се е чувствала неудобно, когато е разочаровала приятелите си.

Ловат осъзнава за първи път, че закъснението ѝ може да е свързано с ADHD, едва когато получава диагнозата на 22 години. „Просто не ми се струва, че имам часовник в главата си“, споделя тя. Този феномен, известен още като времева слепота, е описан от Ръсел Баркли през 1997 г. като „темпорална миопия“ и се отнася до затруднения в оценката на времето, необходимо за изпълнение на задачи.

Какви са причините за закъсненията?

Експертите обясняват, че времевата слепота е свързана с изпълнителната функция на фронталните дялове на мозъка. Стефани Саркис, психотерапевт и автор на „10 прости решения за възрастни с ADHD“, казва: „Всеки може да има проблеми с закъснението, но при ADHD това е свързано с функционално увреждане.“ Закъсненията оказват влияние върху семейния живот, социалните отношения и работата.

Тя добавя, че хроничното закъснение може да е „една звезда в съзвездието на симптомите“, което да указва на лечимо състояние. Важно е да се отбележи, че не всеки, който закъснява, има ADHD. Някои хора избягват да пристигат рано, защото не обичат да водят малки разговори, свързани с тревожността. Други може да се чувстват, че нямат контрол върху живота си и закъсненията им служат за начин да възстановят чувството за автономия.

Как да се справим с проблема?

Джефри Мелцер, терапевт от САЩ, работещ с хора, които имат проблеми с punctuality, предлага да се изяснят причините за постоянните закъснения. Например, той предлага използването на „карта за справяне“ – на едната страна да се запише предизвикателството, а на другата – последствията от закъснението. По този начин хората могат да се научат да контролират поведението си.

Саркис съветва използването на смарт часовници или множество часовници, за да се намалят отвличанията от телефоните, както и разбиването на задачите на по-малки стъпки. Нейните препоръки са полезни не само за хората с ADHD, но и за всеки, който се бори с времето.

Алис Ловат е приела много от тези стратегии – дава си много повече време, отколкото смята, че ѝ е необходимо, и използва приложения за блокиране на разсейването. Според нея, начинът, по който е организирала деня си, ѝ помага да бъде много по-надеждна. „Не работи на 100% от времето, но общо взето, сега съм много по-надеждна“, споделя тя.

Справянето с времето и закъсненията може да бъде предизвикателство, но с правилния подход и разбирането на причините, всеки може да намери решение.