България остава предизвикателна среда за независима журналистика

Според годишния доклад на партньорските организации на Съвета на Европа за защита на журналистиката, България продължава да бъде предизвикателна среда за независима журналистика, въпреки някои скромни подобрения в последните години. Докладът, публикуван на 3 март 2025 г., подчертава, че медийната среда в страната е силно повлияна от дълбока политическа поляризация и икономически интереси, които оказват влияние върху редакционната работа.

Безопасността на журналистите е подобрена умерено в сравнение с предходните години, но физическите нападения остават редки. Въпреки това, враждебността от страна на политици, онлайн тормоз, особено сексуализирано насилие, и заплахи, свързани с организираната престъпност, създават климат на несигурност. Докладът отбелязва, че доверието в правоприлагането остава ниско, с бавни и неефективни разследвания и без национална система за проследяване на нападенията.

Проблеми пред независимата журналистика

В момента на написване на доклада, България все още не е присъединила кампанията „Журналистите имат значение“ на Съвета на Европа. Въпреки че не са регистрирани случаи на шпионски софтуер срещу журналисти, страната е станала хъб за компании, занимаващи се с технологии за наблюдение. Според доклада, правни заплахи и SLAPP (стратегически съдебни дела срещу публично участие) остават значителен проблем. Злонамерените съдебни дела, често водени от големи бизнеси, политици или съдии, продължават да засягат разследващата журналистика.

Опитът за изменение на Наказателния кодекс през октомври 2025 г., който би позволил глоби и присъди до шест години за публикуване на лична информация без съгласие, представлява сериозна заплаха за свободата на печата. Макар предложението да бъде оттеглено след обществено и международно недоволство, този инцидент подчертава крехкостта на напредъка и риска от бъдеща регресия.

Проблеми с медийната собственост и регулация

Докладът отбелязва, че медийната плурализъм в България е нестабилен. Секторът е характеризиран от политическо влияние, непрозрачни структури на собственост и икономически натиск от малкия рекламен пазар. Държавната реклама е уязвима на политизация, особено на регионално и местно ниво. Влиянието на санкционирания олигарх Деляна Певски продължава да буди опасения за индиректен политически контрол над част от медийната екосистема.

Концентрацията на пазара остава висока, като две основни групи – PPF Group и United Group – доминират в ключови сегменти на радиото и телекомуникациите. Въпреки наличието на независими и разследващи медии, които предлагат качествена работа, техният брой остава малък и няма вътрешни фондове, които да подкрепят разследващата журналистика.

Българската национална телевизия (БНТ) е в продължителна задънена улица поради неспособността на Съвета за електронни медии (СЕМ) да осигури мнозинство за избор на Генерален директор. Процесът е допълнително блокиран от съдебни предизвикателства и процедурни спорове. По време на мисията в България, заинтересованите страни посочват политизация и недостатъчни ресурси като постоянни проблеми за БНТ и медийните регулатори.

Достъпът до информация е затруднен от институционална непрозрачност и пречки пред достъпа до информация по закона за достъп до информация. Съдилищата са постановили решения, които създават охлаждащи ефекти върху журналистиката в обществен интерес. Ниското заплащане, нестабилните условия на труд и разпространението на медии с ниско качество undermining статуса на професията и допринасят за ниското доверие в медиите, което в България е сред най-ниските в ЕС.

България остава слабо подготвена за внедряване на Европейския закон за свобода на медиите (EMFA), който влезе в сила през август 2025 г. Въпреки че Министерството на културата е започнало работа по изменения на Закона за радио и телевизия, няма ясна стратегия или график за съгласуване с другите разпоредби на EMFA.

Наблюдаваните проблеми включват укрепването на медийната регулация, защитата на независимостта на обществените медии, справянето с правните заплахи и подобряване на прозрачността в собствеността на медиите и държавната реклама. Продължаващите институционални слабости ограничават напредъка в тези области.