България остава предизвикателна среда за независима журналистика

На 3 март 2023 г. беше публикуван годишният доклад на партньорските организации на Съвета на Европа, който подчертава, че България остава предизвикателна среда за независима журналистика. Според анализа, медийната среда в страната е силно повлияна от дълбока политическа поляризация и икономически интереси, които оказват влияние върху редакционната работа.

Докладът разкрива, че макар безопасността на журналистите да е подобрена умерено в сравнение с предходни години, физическите атаки остават сравнително редки. Въпреки това, враждебността от страна на политици, онлайн тормоз – особено на гендерна основа, и заплахи, свързани с организираната престъпност, създават климат на несигурност.

Политическо влияние и правни заплахи

Доверието в правоприлагащите органи остава ниско, с бавни и неефективни разследвания, и без национална система за проследяване на атаките срещу журналисти. В момента България все още не е присъединила към кампанията на Съвета на Европа „Журналистите имат значение“.

Докладът подчертава, че въпреки липсата на потвърдени случаи на шпионски софтуер срещу журналисти, страната е станала хъб за компании, занимаващи се с технологии за наблюдение. Според информация, предоставена от различни източници, инструменти като Pegasus са били използвани от властите в миналото. Правните заплахи и SLAPP делата остават значителен проблем, като злоупотребителските искове, често водени от големи бизнеси или политици, продължават да целят разследващата журналистика.

Опитът за изменение на Наказателния кодекс през октомври 2025 г. предизвика сериозни загрижености относно свободата на печата. Въпреки че предложението беше оттеглено след обществено и международно недоволство, то подчертава крехкостта на постигнатия напредък в страната.

Медийна плурализъм и независимост

Медийната плурализъм в България остава нестабилна. Секторът е характеризиран от политическо влияние и непрозрачни собствени структури. Държавната реклама не е прозрачна и е податлива на политизация, особено на регионално и местно ниво. Въпреки че Българската национална телевизия (БНТ) и Българското национално радио остават сред най-доверените източници на новини, тяхната независимост е затруднена от ограничено финансиране и политически натиск.

Достъпът до информация е отслабен от институционална непрозрачност и пречки за подаване на искания за информация. Съществуват съдебни решения, които създават охлаждащи ефекти върху журналистиката в обществен интерес. Ниското заплащане, несигурните условия на работа и разпространението на нискокачествени онлайн издания подкопават статуса на професията.

Според доклада, България остава недостатъчно подготвена за прилагането на Европейския акт за свобода на медиите, който е в сила от август 2025 г.. Въпреки усилията на Министерството на културата за изменение на Закона за радио и телевизия, липсва ясна стратегия и времева рамка за съгласуване с другите разпоредби на акта.

Известни проблеми остават, включително укрепването на медийната регулация, запазването на независимостта на обществените медии и подобряването на прозрачността в собствеността на медиите и държавната реклама. Продължаващите институционални слабости ограничават напредъка в тези области, казва докладът.