Как пропускането на времето може да е признак за ADHD

Честото закъснение може да бъде свързано с нарушения в изпълнителната функция и ADHD (разстройство с дефицит на вниманието и хиперактивност). Алис Ловат, музикант и работник в групов дом от Ливърпул, често е имала проблеми с времето. На 22 години е диагностицирана с ADHD и осъзнава, че закъснението не е просто лоша черта, а симптом на по-дълбок проблем.

Терминът „времева слепота“ е въведен от Russell Barkley, който през 1997 г. го описва като „темпорална миопия“. Този феномен се отнася до затруднения при оценка на времето, необходимо за изпълнението на задачи. Според Степани Саркис, психотерапевт и автор на книгата 10 Simple Solutions to Adult ADD, времевата слепота е свързана с изпълнителната функция в челната част на мозъка и е добре документиран признак на ADHD.

Връзката между закъснението и ADHD

Саркис подчертава, че хроничното закъснение може да е „една звезда в съзвездието от симптоми“, указваща на лечимо състояние. Въпреки това, не всеки, който закъснява, има ADHD. Тя цитира изследвания, които показват, че стимулантите, предписвани за ADHD, могат да помогнат за намаляване на времевата слепота.

Друга перспектива предлага Джефри Мелцер, терапевт от САЩ, който работи с хора с проблеми с punctuality. Според него е важно да се разберат причините за закъсненията. Някои хора избягват ранно пристигане заради нежелание да водят малки разговори, свързани с тревожност. Други пък може да чувстват, че закъснението им дава контрол над живота им.

Стратегии за управление на времето

Мелцер предлага различни стратегии, включително използването на „карта за справяне“, която да предизвиква основните страхове и да напомня за последствията от закъснението. Например, от едната страна може да се напише: „Присъствието на тази среща не означава, че губя свободата си“, а от другата: „Закъснението ще разстрои колегите ми“.

Саркис съветва да се използват смарт часовници или множество часовници, за да се намалят разсейванията от телефоните. Алис Ловат е приела много от тези стратегии. Тя си дава повече време, отколкото смята, че е необходимо, използва приложения за блокиране на разсейвания и поддържа детайлни списъци за времето, необходимо за ежедневни задачи. Често 20-минутната сутрешна рутина всъщност отнема 45 минути, когато се разпредели на стъпки.

„Нещата не работят на 100 процента от времето“, споделя Ловат, „но по принцип сега съм много по-надеждна“. Важно е да се разбере, че независимо от причините, хората носят отговорност за влиянието на поведението си върху другите. Стратегиите, разработени за помощ на хора с ADHD, могат да бъдат полезни и за всеки, който се бори с времето.