Липсата на punctuality: Как ADHD може да е причина за закъснения

Закъсненията са често срещан проблем, но за някои хора те могат да бъдат знак за по-сериозно състояние, като ADHD. Според специалистите, явлението, известно като „слепота за време“, е често срещан признак на това разстройство. То обаче не е автоматично извинение, а не всеки, който пристига късно, има ADHD.

Какво представлява „слепотата за време“?

Алис Ловат, музикант и работник в групов дом в Ливърпул, Англия, често е имала проблеми с закъсненията. Тя се е чувствала неудобно, когато е разочаровала приятелите си, и често е изпитвала стрес от необходимостта да пристига навреме в училище. „Просто не ми се струва, че имам часовник, който да тиктака в главата ми“, споделя Ловат. Диагностицирана с ADHD на 22 години, тя научава, че има термин за това, което преживява.

Терминът „слепота за време“ описва проблеми при преценяване на времето, необходимо за извършване на задачи, и колко време е изминало. То е дългогодишно свързано с ADHD и в някои случаи с аутизъм. През 1997 г. Ръсел Баркли, пенсиониран клиничен невропсихолог от Университета на Масачузетс, нарича това явление „темпорална миопия“.

Връзката между ADHD и закъсненията

Специалистите посочват, че слепотата за време е свързана с изпълнителната функция в фронталната част на мозъка и е добре документирана характеристика на ADHD. „Всеки може да има проблеми с закъсненията, но при ADHD съществува функционално увреждане“, казва Стефани Саркис, психотерапевт и автор на книгата „10 прости решения за възрастни с ADHD“. „Това влияе на семейния и социалния живот, на работата и управлението на финансите“, добавя тя.

Саркис подчертава, че хроничното закъснение може да бъде „една звезда в съзвездието на симптомите“, което може да указва на лечимо състояние. Въпреки това, не всеки, който пристига късно, има ADHD. Изследвания показват, че стимулантите, предписвани за симптоми на ADHD, също могат да помогнат за намаляване на слепотата за време.

Джефри Мелцер, терапевт от САЩ, работещ с хора, които имат проблеми с punctuality, подчертава важността на разбирането на причините за закъсненията. Някои хора избягват да пристигат рано, защото не харесват малките разговори, често свързани с тревожност. Други могат да се чувстват извън контрол в живота си и използват закъсненията, за да възстановят усещането за автономия.

„Това е същата психологическа идея зад отлагането на съня за отмъщение“, обяснява той, визирайки необходимостта да останеш буден късно, за да си върнеш личното време след натоварен ден. Мелцер предлага да се използва проста „карта за справяне“, която от една страна предизвиква основния страх, а от другата напомня за последствията от закъснението.

„Например, от едната страна може да напишете: ‘Участието в тази среща не означава, че губя свободата си’. От другата страна: ‘Закъснението отново ще разстрои колегите ми на работа’“, добавя той.

По-трудно за разрешаване, според него, е закъснението, предизвикано от чувство за право. Хората, които смятат, че времето им е по-важно от времето на другите, може да си позволят да пристигат късно, често заедно с други поведения, които сигнализират за чувство на надмощие.

„Може да пристигнат 20-30 минути късно и да кажат: ‘О, вижте кой е тук’“, обяснява Мелцер. „Така те привлекат внимание.“ Независимо от причината, Саркис подчертава, че хората са отговорни за начина, по който поведението им влияе на другите.

Инструментите, използвани за помощ на хора с ADHD, могат да бъдат полезни и за всеки, който има проблеми с времето. Сред препоръките на Саркис са използването на смарт часовници или множество часовници, за да се намалят разсейванията от телефоните, разделяне на задачите на по-малки стъпки и избягване на прекаленото планиране.

Ловат е приела много от тези стратегии. Тя си дава много повече време, отколкото смята, че е необходимо, използва приложения за блокиране на разсейвания и поддържа подробни списъци за времето, необходимо за ежедневните задачи. Това, което едно време е изглеждало като 20-минутна сутрешна рутина, се е оказало, че отнема 45 минути, когато е разбито на стъпки – от ставане от леглото до намиране на обувките.

„Не работи на 100 процента от времето“, казва тя. „Но като цяло сега съм много по-надеждна.“