Липса на punctuality: Как може да е симптом на ADHD

Проблемът с постоянната непунктуалност е все по-често обсъждан в контекста на разстройството с дефицит на вниманието и хиперактивност (ADHD). Според експерти, известен като „слепота към времето“, този феномен е свързан с ADHD, но не е автоматично оправдание за всеки, който закъснява. Алис Ловат, музикант и работник в групов дом от Ливърпул, често е изпадала в неприятни ситуации заради закъсненията си.

На 22 години Ловат получава диагнозата ADHD и осъзнава, че съществува термин за това, което преживява. „Просто не ми се струва, че имам часовник в главата,“ споделя тя. Проблемът, известен още като „времева миопия“, е дефиниран от Русел Баркли, пенсиониран клиничен невропсихолог, през 1997 г.. Той описва „слепотата към времето“ като затруднение при оценяване на времето, необходимо за изпълнението на задачи.

Връзка между ADHD и проблеми с времето

Според Стефани Саркис, психотерапевт и автор на „10 простички решения за възрастни с ADHD“, проблемите с непунктуалността не касаят само хора с ADHD. „Всеки може да има проблеми с закъсненията, но при ADHD съществува функционално увреждане,“ обяснява тя. Това може да засегне социалния и семейния живот, както и финансовите аспекти на ежедневието.

Саркис подчертава, че хроничното закъснение, ако е „една звезда в съзвездието на симптомите“, може да указва на лечимо състояние. Въпреки това, не всеки, който закъснява, има ADHD. Проучвания показват, че стимулантите, предписвани за ADHD, могат да помогнат и при „слепота към времето“.

Причини за закъснения и стратегии за справяне

Джефри Мелцер, терапевт в САЩ, работещ с хора, които имат затруднения с времето, посочва, че е важно да се разберат причините за повтарящите се закъснения. Някои хора избягват да пристигат рано, защото не харесват малките разговори, свързани с тревожност. Други могат да чувстват, че нямат контрол над живота си и използват закъсненията, за да възстановят усещането за автономия.

„Това е същата психологическа идея зад ‘отлагането на съня за отмъщение’,“ добавя Мелцер, като се позовава на практиката да се стои буден късно, за да се върне личното време след натоварен ден. Той предлага използването на „карта за справяне“, която да помогне на хората да предизвикат основните си страхове и да си напомнят за последствията от закъснението.

Въпреки различията в причините, Саркис подчертава, че всеки е отговорен за влиянието на поведението си върху другите. Инструментите, използвани за помощ на хора с ADHD, могат да бъдат полезни и за всеки, който има затруднения с времето. Саркис препоръчва използването на смарт часовници, множество часовници и разбиване на задачите на по-малки стъпки, за да се намалят разсейванията.

Ловат е приела много от тези стратегии. Тя си дава много повече време, отколкото смята, че е необходимо, използва приложения за блокиране на разсейвания и поддържа подробни списъци за времето, необходимо за ежедневните задачи. Например, това, което някога е изглеждало като 20-минутна сутрешна рутина, се оказва, че отнема 45 минути, когато се анализира стъпка по стъпка.

„Не работи на 100% от времето,“ признава тя, „но общо взето, сега съм много по-надеждна.“