Неравенството става все по-очевидно след COVID-19

Според ново изследване, след пандемията от COVID-19 неравенството в обществото стана все по-очевидно, а хората започват да забелязват значителните разлики в богатството. Проучването на екип от Лондонското училище по икономика (LSE) показва, че когато богатството е открито и видимо, общественото недоволство бързо нараства. Глобалната ситуация е тревожна: по-малко от 60 000 от най-богатите хора притежават повече богатство от половината от цялото население на света.

Изследванията показват, че неравенството се задълбочава всяка година, а 0.001% от населението владеят три пъти повече от долната 50%. Според Милена Цветкова, един от авторите на изследването, повечето хора не виждат истинската природа на неравенството, тъй като са заобиколени от хора с подобно финансово положение. „Намираме, че много хора имат лоша представа за неравенството в обществото. Част от това се дължи на факта, че не разбират концепции като Gini коефициент„, обяснява Цветкова.

Gini коефициент е индикатор, който измерва неравенството на доходите и варира от 0 (перфектно равенство) до 1 (максимално неравенство). Според данни на Европейската комисия, България има най-висок коефициент в Европейския съюз с 0.384, докато Словакия има най-нисък с 0.217. Сред големите икономики на ЕС, Германия отчита 0.295, Франция около 0.30, а Италия достига 0.322.

Въздействие на социалните мрежи

Изследванията показват, че социалните мрежи, в които хората взаимодействат, действат като изкривени огледала. Често хората предполагат, че всички живеят като тях, което намалява осъзнаването на неравенството. „Когато не наблюдаваме неравенството редовно, подценяваме сериозността на проблема и съответно сме по-малко склонни да предприемем политически действия срещу него,“ добавя Цветкова.

За да изследват динамиката на неравенството, авторите провели онлайн експеримент с 1 440 участници, които били разделени в групи от 24. Участниците били случайно разпределени като „богати“ или „бедни“ и можели да виждат само осем от другите участници. В зависимост от предварително определените мрежови структури, те наблюдавали различни нива на видимост на богатството.

Резултатите показали значителни разлики в гласуването за данъчни ставки, които преразпределят ресурси. Когато бедните участници били в групи с други бедни, те гласували за по-ниски данъци и оставали по-доволни, въпреки че материалното им положение не се подобрявало. В контекста на мрежи, където бедните наблюдавали богати, те гласували за по-високи данъци, което водело до по-силно преразпределение и по-добри материални резултати.

Как COVID-19 промени перспективите

Изследването посочва, че различните доходни групи живеят в икономически сегрегирани социални среди. По-богатите хора често обитават отделни квартали, почиват на различни места и пазаруват в пространства, недостъпни за по-бедните. Тази разделеност води до паралелни социални животи и ограничени възможности за наблюдение на живота на другите.

Милена Цветкова акцентира, че пандемията от COVID-19 временно разрушила невидимите граници. Първоначално имаше усещане за единство, но с напредването на пандемията различията в условията на живот станаха очевидни. „Преживяванията по време на пандемията бяха дълбоко неравни,“ подчертава Цветкова.

След кризата, тя наблюдава забележима промяна в общественото възприятие към богатството. Изразите на лукс станаха по-малко видими, а сега наблюдаваме нова вълна на показност. „Сега, когато богатите отново не се притесняват, видимостта на богатството е трудна за игнориране,“ заключава Цветкова.

Настоящата ситуация подчертава необходимостта от осъзнаване на неравенствата и предизвиква дебати за бъдещето на социалната справедливост.