Бедност и богатство: Как COVID-19 промени възприятията за неравенството

Неравенството в света става все по-очевидно, особено след пандемията от COVID-19. Според ново изследване на Лондонското училище по икономика (LSE), когато богатството е видимо, общественото недоволство нараства. В момента по-малко от 60 000 от най-богатите хора притежават повече богатство от половината от световното население, а глобалната елита, представляваща 0,001% от популацията, е три пъти по-богата от долните 50%.

Изследването на Милена Цветкова и екипа ѝ разкрива, че мнозинството от хората не осъзнават пълната степен на неравенството, поради факта, че живеят в социално разделени среди. „Хората имат доста погрешна представа за неравенството в обществото“, коментира Цветкова. Според изследването, основна причина за това е, че социалните мрежи, включващи приятели и съседи, действат като изкривени огледала, позволявайки на хората да проектират своето възприятие за средното състояние на обществото.

Как пандемията промени възприятията за неравенството

Изследването установява, че когато участниците не виждат неравенство, подценяват сериозността на проблема и по-малко вероятно е да предприемат политически действия. За да проверят тези динамики, авторите провеждат онлайн експеримент с 1 440 участници, разпределени в групи от 24. Участниците биват случайно назначавани като „богати“ или „бедни“ и им е позволено да наблюдават само осем други индивида. Въз основа на шест предварително зададени структури на мрежи, участниците гласуват за данъчна ставка, която разпределя ресурсите в тяхната група.

Резултатите показват, че когато по-бедните участници са предимно в групи с други бедни, те не осъзнават колко богат е наистина богатият. В тези случаи те гласуват за по-ниски нива на преразпределение, оставайки материално по-зле, но с по-високо ниво на удовлетворение. От друга страна, в мрежи, където бедните наблюдават много богати, те гласуват за значително по-високи данъци, което води до по-добри материални резултати за тях.

Икономическа сегрегация и социални мрежи

Според изследването, различните доходни групи все повече живеят в икономически сегрегирани социални среди. Богатите хора обикновено живеят в отделни квартали и пазаруват на места, недостъпни за по-бедни домакинства, което води до физическа и социална отделеност. Тази сегрегация обяснява защо високите нива на неравенство могат да съществуват с относително ниски нива на социален конфликт.

Забележителен момент е, че периодът на COVID-19 временно разруши тези невидими граници. В началото на пандемията имаше усещане, че „всички сме в това заедно“, но с времето различията в жизнените условия станаха невъзможни за игнориране. Цветкова отбелязва, че след това богатите започнаха да се отдръпват, а публичните изрази на лукс намаляха.

В днешно време обаче видимостта на богатството отново е очевидна, от сватби на знаменитости до изключителни частни събития, които демонстрират ниво на благосъстояние, далеч от ежедневието на обикновените хора. „Хората забелязват това, нали?“, пита Цветкова, подчертавайки важността на видимостта на неравенството в обществото.