Нарастваща видимост на богатството подчертава неравенствата

Според ново изследване, богатите хора станаха по-видими след пандемията от COVID-19, а обществото започва да осъзнава дълбочината на икономическите неравенства. Все повече хора разпознават, че колкото по-открито се демонстрира богатството, толкова повече нараства общественото недоволство. Изследването, проведено от екип от Лондонското училище по икономика (LSE), акцентира на фактора, който подсилва неравенството – недостатъчната видимост на богатството в ежедневието на повечето хора.

Милена Цветкова, един от авторите на изследването, споделя пред Euronews: „Хората имат заблудена представа за неравенството в обществото. Част от проблема е, че не разбират понятия като коефициента на Джини.“ Този коефициент, измерващ неравенството от 0 (перфектно равенство) до 1 (максимално неравенство), е основен инструмент за икономисти. Според Европейската комисия, България притежава най-висок коефициент в Европейския съюз, равен на 0.384, докато Словакия има най-нисък показател от 0.217.

Неравенствата станаха по-осезаеми в контекста на пандемията. В началото на COVID-19, обществото изпита колективно чувство, че сме „всички заедно“. Въпреки това, с времето, различията в условията на живот станаха невъзможни за игнориране. Локдауните и дистанционната работа засилиха контраста между богатите, които се изолираха в просторни домове, и бедните, които бяха затворени в малки апартаменти.

Как видимостта на богатството влияе на политическите нагласи

Изследването включва 1 440 участници, разделени на групи от 24 души. Участниците бяха случайно разпределени в категории „богат“ и „бедни“ и наблюдаваха само осем други участници. В зависимост от предварително определени мрежови структури, те гласуваха за данъчна ставка, която разпределяше ресурси в групата. Резултатите показаха, че когато по-бедните участници бяха в групи с други бедни, те оценяваха ситуацията като нормална и гласуваха за по-ниски данъци, което в крайна сметка задълбочи тяхното материално положение.

На другия край, когато бедните участници наблюдаваха много богати, те гласуваха за значително по-високи данъци, като това доведе до по-силно преразпределение и по-добри материални резултати за тях. Въпреки това, богатите участници не промениха значително своето гласуване в зависимост от условията.

„Когато всеки наблюдава богатите, те не променят мнението си“, пояснява Цветкова. „Но бедните започват да искат повече. Когато видите, че богатите всъщност имат много повече, това може да ви направи по-недоволни, отколкото когато не знаете колко различно е тяхното богатство в сравнение с вашето.“

Икономическа сегрегация и социални мрежи

Причината, поради която неравенството не винаги води до широко недоволство, е, че различните доходни групи все повече живеят в икономически сегрегирани социални среди. Богатите хора обикновено живеят в отделни квартали, почиват на различни места и изпращат децата си в различни училища. Това физическо разделение води до паралелни социални животи, ограничавайки възможностите за директно наблюдение на начина на живот на другите.

Цветкова подчертава, че в условия на икономическа сегрегация, неравенствата стават по-малко видими и недоволството отслабва. След пандемията, богатството отново стана трудно за игнориране – от сватби на знаменитости до ултра-ексклузивни частни събития, които демонстрират ниво на просперитет, далечно от ежедневието.

„Хората забелязват това, нали?“, пита Цветкова, подчертавайки, че увеличената видимост на богатството може да повиши подкрепата за преразпределение, но често за сметка на увеличено напрежение в обществото.