Разширяваща се бедност: Изследване показва нарастващи неравенства

Ново изследване от екип на Лондонското училище по икономика (LSE) разкрива, че неравенствата в обществото стават все по-осезаеми, особено когато богатството е открито демонстрирано. Според проучването, когато хората живеят в отделени социални среди, те подценяват неравенството. Обаче, когато богатството е видимо, недоволството бързо нараства.

Глобалната икономика преживява задълбочаващи се неравенства, като по-малко от 60 000 от най-богатите хора в света притежават повече богатство от половината от населението на планетата. Процентът на глобалната елита, представляваща 0.001% от населението, е три пъти по-богат от долната половина. В Европейския съюз, България отчита най-висок коефициент на неравенство, оценен на 0.384, докато Словакия има най-нисък – 0.217.

Перцепцията за неравенство и социалните мрежи

Ключов аспект, който засилва неравенството, е, че повечето хора не виждат достатъчно от него в ежедневието си. Милина Цветкова, една от авторите на проучването, заяви пред Euronews: „Хората имат доста лоша представа за неравенството в обществото. Някои от проблемите произтичат от факта, че не разбираме неща като Коефициента на Джини.“ Този коефициент, измерващ неравенството на доходите от 0 (перфектно равенство) до 1 (максимално неравенство), често остава непознат за средния човек.

В Германия коефициентът е около 0.295, във Франция е около 0.30, а в Италия – около 0.322. Въпреки това, тези числа често нямат значение за хората, които не работят с статистика ежедневно. Изследването разкрива, че социалните мрежи, включващи приятели, колеги и съседи, действат като изкривени огледала, което води до погрешни изводи за средното положение на неравенството.

Експеримент за оценка на неравенствата

В рамките на експеримент, изследователите събрали 1 440 участници, разделени на групи от 24. Всеки участник бил случайно назначен да бъде „богат“ или „бедни“ и имал достъп до резултатите на осем други участници. В зависимост от определени мрежови структури, участниците гласували за данъчна ставка, която да переразпредели ресурсите в групата.

Резултатите показали, че когато бедните участници били предимно обвързани с други бедни, те имали слаба представа за богатството на „богатите“. В тези условия, бедните гласували за по-ниски нива на переразпределение, оставайки материално по-зле, но с по-висока удовлетвореност. Обратно, когато бедните наблюдавали много „богати“, те гласували за значително по-високи данъци, което довело до по-силно переразпределение и по-добри материални резултати.

Според Цветкова, по-високата видимост на богатството може да увеличи подкрепата за переразпределение, но често с цената на повишено напрежение. „Когато всеки наблюдава богатите, те не променят мнението си. Но бедните започват да искат повече,“ добави тя.

Изследването подчертава, че икономическата сегрегация играе важна роля в това защо неравенството не води до широко недоволство или политически натиск. Богатите живеят в отделни квартали, почиват на различни места и изпращат децата си в различни училища, създавайки паралелни социални животи с ограничени възможности за наблюдение на живота на другите.

В заключение, Цветкова подчертава, че пандемията от COVID-19 временно разкри тези невидими граници, но след това богатството отново стана трудно забележимо. Сега, в условия на повишена видимост на богатството, обществото отново е изправено пред предизвикателствата на нарастващото неравенство.