Ново проучване разкрива неравенството след COVID-19

В ново проучване, проведено от екип на Лондонското икономическо училище, се установява, че неравенството в обществото става по-очевидно, когато богатството е открито показано. Изследването показва, че хората, живеещи в социално разделени среди, подценяват степента на неравенство. Въпреки че годишно неравенството се задълбочава, обществото често не осъзнава истинските му размери.

Според данни, по-малко от 60 000 от най-богатите хора в света притежават повече богатство от половината от населението на Земята. Глобалната елита, представляваща 0,001% от населението, е три пъти по-богата от долната 50% на населението. Милена Цветкова, един от авторите на изследването, сподели с Euronews: „Хората имат много лоша представа за неравенството в обществото.“

Гини коефициент и социална перцепция

Гини коефициент, който измерва неравенството от 0 (перфектно равенство) до 1 (максимално неравенство), е основен инструмент, използван от икономистите. Според Европейската комисия, България е с най-висок коефициент на неравенство в Европейския съюз, достигащ 0,384, докато Словакия има най-нисък на 0,217. Въпреки значението на тези числа, те рядко имат практическо приложение за хората, които не работят със статистики.

Изследването подчертава, че хората често не осъзнават неравенството около себе си, защото са обградени от хора с подобно икономическо положение. Социалните мрежи — приятели, колеги и съседи — действат като изкривени огледала, което води до предположения, че обществото е по-богато, отколкото всъщност е.

Експеримент и резултати

За да тестват тези динамики, авторите проведоха онлайн експеримент с 1 440 участници, разделени на групи от по 24. Участниците бяха случайно определени като „богати“ или „бедни“ и можеха да виждат резултатите на осем други участници. В зависимост от предварително зададени мрежови структури, участниците гласуваха за данъчна ставка, която да переразпределя ресурсите в групата.

Резултатите показаха значителни контрасти. Когато бедните участници бяха основно в групи с други бедни, те имаха ограничено понятие за реалното богатство на богатите. В тези условия бедните гласуваха за по-ниски нива на переразпределение, което ги оставяше в по-лошо материално положение, но с по-висока степен на удовлетвореност.

От друга страна, в мрежи, където бедните участници наблюдаваха много богати хора, те гласуваха за значително по-високи данъци, което водеше до по-силно переразпределение и по-добри материални резултати за тях. Поведенческите реакции на богатите участници не показаха съществени промени в условията.

Изводите от изследването предполагат, че увеличаването на видимостта на богатството може да повиши подкрепата за переразпределение, но често с цената на нарастващо напрежение. Цветкова заключава: „Когато всички наблюдават богатите, те не променят мнението си, но бедните започват да изискват повече.“

Изследването подчертава, че различните доходни групи все повече обитават икономически разделени социални светове. Богатите хора живеят в отделни квартали, почиват на различни места и пазаруват в пространства, недостъпни за по-бедните. Тази физическа и социална разделеност улеснява съжителството на високи нива на неравенство с относително ниски нива на социален конфликт.

Милена Цветкова посочва, че началото на пандемията от COVID-19 е бил момент, в който невидимите граници временно са се сринали. Въпреки това, след като ограниченията влязоха в сила, разликите в условията на живот стана невъзможно да се игнорират. „И сега отново ставаме свидетели на показно богатство, което трудно може да се игнорира,“ казва тя.