Разширяваща се неравнопоставеност: Как COVID-19 променя възприятията за богатството

Данни от ново изследване показват, че след пандемията от COVID-19, богатите отново започват да демонстрират своето богатство, което провокира нарастващо недоволство сред обществото. Според проучване на Лондонската школа по икономика (LSE), много хора не осъзнават истинското ниво на неравенство, когато живеят в социално изолирани среди. Когато обаче богатството е открито показано, чувството за недоволство нараства бързо.

Изследването разкрива, че по-малко от 60 000 от най-богатите хора в света притежават повече богатство от половината от световното население. Глобалната елита, представляваща 0,001% от населението, е три пъти по-богата от долната половина. Според Милена Цветкова, един от авторите на изследването, „хората имат доста погрешно разбиране относно неравенството в обществото“.

Неравенството и Гини коефициентът

Гини коефициентът е мярка за доходовото неравенство, варираща от 0 (перфектно равенство) до 1 (максимално неравенство). В Европейския съюз, България регистрира най-висок коефициент от 0,384, докато Словакия отчита най-ниска доходна разлика от 0,217. Гини коефициентът на Германия е около 0,295, на Франция около 0,30, а Италия достига 0,322, което показва, че страната има по-високо ниво на доходово неравенство в сравнение с другите.

Тези числа често нямат значение за хората, които не работят със статистика в ежедневието си. Изследването подчертава, че предразсъдъците в възприятията за неравенството се дължат до голяма степен на социалните мрежи, в които хората се движат. Когато индивидите са обградени от хора с подобно богатство, те започват да приемат това за нормално и не осъзнават мащабите на проблема.

Експериментът и резултатите

За да тестват тези динамики, авторите провеждат онлайн експеримент с 1 440 участници, разделени на групи от 24. Участниците са случайно разпределени на „богати“ и „бедни“, като всеки вижда само резултатите на осем от другите. След три кръга, участниците гласуват за данъчна ставка, която преразпределя ресурсите в групата.

Резултатите показват, че когато бедните участници са основно сред други бедни, те не осъзнават какво богатство притежават богатите. В тези групи те гласуват за по-ниски нива на преразпределение и остават материално по-лошо, но с по-висока удовлетвореност. Когато бедните участници наблюдават много богати, те гласуват за значително по-високи данъци, което води до по-силно преразпределение и по-добри материални резултати.

Въпреки че по-богатите участници не променят значително своето гласуване, емоционалните реакции на бедните разкриват друга истина. Те, въпреки че завършват с по-добри условия, показват по-ниска удовлетвореност, когато са изложени на богатство. Видимостта на богатството, а не финансовият резултат, оказва влияние върху техните чувства.

Изследването завършва с извода, че увеличаването на видимостта на богатството може да повиши подкрепата за преразпределение, но често на цената на нарастващо напрежение. Цветкова обяснява, че „когато всички наблюдават богатите, те не променят мнението си, но бедните започват да изискват повече“.

Тази динамика е особено видима в контекста на пандемията от COVID-19, когато социалните граници временно бяха разрушени. В началото на кризата имаше усещане за единство, но с времето разликите в условията на живот станаха неоспорими. Споделената криза показа, че опитите по време на пандемията са били дълбоко неравнопоставени.

Днес, Цветкова отбелязва, че богатството отново е трудно да бъде игнорирано, от сватби на знаменитости до изключителни частни събития, които показват ниво на разточителство, много отдалечено от ежедневието на повечето хора. „Хората забелязват това, нали?“ завършва тя.