Богатите отново се показват, а обществото забелязва неравенствата

Според ново изследване, хората подценяват неравенствата, когато живеят в социални среди, разделени по доходи. След пандемията от COVID-19 обаче богатството отново стана видно и обществото започна да забелязва нарастващото социално разслояване. Група изследователи от Лондонската школа по икономика (LSE) се фокусира върху един от факторите, който усилва неравенството – невидимостта на богатството в ежедневието на хората.

Изследването разкрива, че по-малко от 60 000 от най-богатите хора в света притежават повече богатство от половината от цялото население на планетата. Глобалната елита, представляваща 0.001% от населението, е три пъти по-богата от най-бедните 50%. Това подчертава дълбочината на икономическите неравенства, които все повече се утвърдиха след кризата.

Необходими са данни за разбирането на неравенствата

Милена Цветкова, един от авторите на изследването, споделя, че повечето хора нямат адекватна представа за съществуващите неравенства. „Хората не разбират неща като Gini коефициент… Учени и икономисти обсъждат тези показатели, но те не значат много за обикновените хора,“ казва Цветкова в интервю за Euronews. Gini коефициентът, измерван от 0 (перфектно равенство) до 1 (максимално неравенство), служи за индикатор на икономическите диспропорции. Според данни на Европейската комисия, България има най-висок Gini коефициент в Европейския съюз – 0.384, докато Словакия отчита най-ниската стойност – 0.217.

Изследването показва, че хората често се обвързват със социални мрежи, които включват индивиди с подобни доходи, което води до изкривена представа за средното състояние на обществото. Цветкова изтъква, че по време на кризата от COVID-19, когато ограниченията наложиха социална изолация, хората започнаха да осъзнават разликите в начина на живот.

Експеримент за оценка на социалната динамика

За да тестват тези динамики, авторите проведоха онлайн експеримент с 1 440 участници, разделени на групи от 24. Участниците бяха случайно разпределени в категории „богати“ и „бедни“, като виждаха само резултатите на осем други. В зависимост от предварително зададената структура на мрежата, участниците наблюдаваха различни нива на неравенство.

Резултатите от експеримента показват, че когато бедните участници бяха предимно с други бедни, те имаха ограничена представа за истинската степен на богатство. В тези случаи те гласуваха за по-ниски данъци и по-малко преразпределение. Обратно, в мрежи, където бедните наблюдаваха много богати, те гласуваха за значително по-високи данъци, което доведе до по-добри материални резултати за тях.

Въпреки това, бедните участници, които бяха изложени на богатство, съобщиха за по-ниско удовлетворение и по-високи нива на чувство за несправедливост. Цветкова заключава, че увеличаването на видимостта на богатството може да повиши подкрепата за преразпределение, но също така може да предизвика напрежение в обществото.

Изследването подчертава, че икономическата сегрегация често води до паралелни социални животи, в които различните доходови групи не наблюдават как живеят другите. Времето на пандемията временно разкри тези невидими граници, но след това богатите отново започнаха да се затварят в своите социални среди.

Днес, според Цветкова, богатството отново е трудно да се игнорира. От сватби на знаменитости до ексклузивни частни събития, обществото е свидетел на нива на заможност, далеч от ежедневието на повечето хора. „Хората забелязват това, нали?“ пита Цветкова, подчертавайки необходимостта от осъзнаване на неравенствата в съвременното общество.