Неравенството нараства: Как COVID-19 промени обществото

Неравенството в обществото стана още по-очевидно след пандемията от COVID-19, сочи ново изследване, проведено от екип на Лондонската школа по икономика. Според него, много хора подценяват обхвата на неравенството, когато живеят в социално изолирани среди. Обаче, когато богатството е публично демонстрирано, недоволството нараства бързо.

Глобално, по-малко от 60 000 от най-богатите хора притежават повече богатство от половината от населението на света. Въпреки това, новите данни показват, че богатите, представляващи 0.001% от населението, са три пъти по-богати от най-бедните 50%. Милиена Цветкова, един от авторите на изследването, подчерта, че много хора не разбират истинските размери на неравенството. „Намираме, че хората имат лоша представа за неравенството в обществото“, казва Цветкова.

Гини коефициент и икономическа сегрегация

Гини коефициентът, който измерва неравенството от 0 (перфектно равенство) до 1 (максимално неравенство), показва, че България има най-висок коефициент в Европейския съюз с 0.384. За сравнение, Германия е с 0.295, Франция около 0.30, а Италия с 0.322. Тези числа често не значат много за обикновените хора, които нямат ежедневен достъп до статистически данни.

Изследването установява, че социалните мрежи — приятели, колеги и съседи — действат като изкривени огледала. Хората често предполагат, че всички живеят в същите условия, както те. Това води до подценяване на проблема с неравенството и до по-ниска вероятност за политическа активност срещу него.

Експеримент и резултати

За да проверят тези динамики, авторите провели онлайн експеримент с 1 440 участници, разделени на групи от 24. Участниците били случайно разпределени на „богати“ и „бедни“ и могли да виждат само осем други участника. В зависимост от предварително зададени мрежови структури, участниците гласували за данъчна ставка, която разпределяла ресурсите в тяхната група.

Резултатите показали, че когато бедните участници били свързани предимно с други бедни, те не осъзнавали колко богати всъщност са богатите. В тези групи те гласували за по-ниски нива на преразпределение. Обратно, в мрежи, където бедните наблюдавали много богати, те се обявявали за значително по-високи данъци, което водело до по-добри материални резултати.

Цветкова подчертава, че по-голямата видимост на богатството може да увеличи подкрепата за преразпределение, но често на цената на повишено напрежение. „Когато всички наблюдават богатите, мнението на богатите не се променя,“ казва тя. „Но бедните започват да искат повече.“

Изследването показва, че икономическата сегрегация също играе роля в намаляването на гнева и политическото натискане. Богатите хора живеят в различни квартали, почиват на различни места и пазаруват в пространства, недостъпни за бедните. Това води до паралелни социални животи и ограничени възможности за наблюдение на живота на другите.

Според Цветкова, първоначалните месеци на пандемията от COVID-19 временно разкриха тези невидими граници. В началото имаше усещане за единство, но с времето различията в условията на живот станаха невъзможни за игнориране. Тя отбелязва, че сега богатството отново е трудно за пропускане, идвайки от зрелищни сватби на знаменитости до ултра-ексклузивни събития.

Ясно е, че неравенството е сложен проблем, който изисква внимание и действие, както от страна на обществото, така и от политическите лидери.