Растящото неравенство: Как пандемията промени възприятията

Неравенството в обществото продължава да расте, след като пандемията от COVID-19 временно намали видимостта на богатството. Според ново проучване, проведено от екип на Лондонското училище по икономика (LSE), много хора недооценяват истинските размери на неравенството, когато живеят в социално сегрегирани среди. Когато богатството е открито демонстрирано, недоволството бързо нараства.

Проучването установява, че по-малко от 60 000 от най-богатите хора в света притежават повече богатство от половината от световното население. Глобалният елит, представляващ 0,001% от населението, е три пъти по-богат от долната 50%. Според Милена Цветкова, една от авторите на изследването, „хората имат доста лоша представа за неравенството в обществото“, което е отчасти заради непознаването на икономически термини.

Гини коефициент и социални мрежи

Гини коефициентът, използван от икономисти за измерване на доходовото неравенство, варира от 0 (перфектно равенство) до 1 (максимално неравенство). В Европейския съюз България има най-висок коефициент с 0,384, докато Словакия е с най-ниския на 0,217. Въпреки това, тези числа често нямат практическо значение за обикновените хора.

Проучването разкрива, че хората, обикновено заобиколени от индивиди с подобно богатство, не осъзнават сериозността на неравенството. Социалните мрежи — приятели, колеги и съседи — действат като изкривени огледала, което води до погрешни схващания за средностатистическото положение в обществото. Цветкова подчертава, че „много често обвиняваме факта, че сме приятели с хора, които имат подобно богатство, и така приемаме, че всички живеят като нас“.

Експериментът и резултатите

За да тестват тези динамики, авторите провели онлайн експеримент с 1 440 участници, разделени на групи от 24. Участниците били случайно разпределени на „богати“ или „бедни“ и можели да наблюдават само осем други участници. През три кръга те гласували за данъчна ставка, която преразпределя ресурси в групата.

Резултатите показали, че когато бедните участници били свързани основно с други бедни, те не осъзнавали реалния размер на богатството на „богатите“. В тези условия те гласували за по-ниски нива на преразпределение и оставали с по-висока степен на удовлетвореност, въпреки че материалното им състояние не се подобрявало.

Обратно, в мрежи, където бедните могли да наблюдават много „богати“, те гласували за значително по-високи данъци, което довело до по-силно преразпределение и по-добри материални резултати за тях.

Видимост на богатството и социална динамика

Проучването заключава, че увеличаването на видимостта на богатството може да повиши подкрепата за преразпределение, но често на цената на повишено напрежение. Цветкова отбелязва, че „когато всички виждат богатите, те не променят мнението си, но бедните започват да искат повече“.

По време на пандемията COVID-19 видимостта на неравенството временно се увеличи, но след това богатите отново се оттеглиха. Сега, според Цветкова, богатството е трудно да бъде пропуснато, от сватби на знаменитости до изключителни частни събития, които показват ниво на заможност, далеч от ежедневието на обикновените хора.

„Хората забелязват това, нали?“ – завършва Цветкова.