Руски служители разследвани за насилието по време на Евромайдана

Управляващите органи в Украйна официално идентифицираха висши руски служители като заподозрени за смъртоносното насилие срещу демонстрантите по време на Евромайдана през 2014 г. Според съобщение на Киев Индипендънт, на 10 септември 2023 г. Държавното бюро за разследване (ДБР) обяви, че Александър Бортников, директор на Федералната служба за сигурност на Русия (ФСБ), и Владимир Колоколчцев, министър на вътрешните работи на Русия, заедно със своите подчинени, са пряко замесени в насилието.

Следващите разкрития показват, че руски служители са пътували до Киев в разгара на протестите, за да оценят ситуацията на място. Те посетили централни райони, включително Площад Независимост, и след това координирали плановете за разгонване на демонстрациите чрез сила.

Исторически контекст и действия на властите

Движението Евромайдан, започнало в края на 2013 г., бе предизвикано от решението на тогавашния президент Виктор Янукович да отмени планирано споразумение за асоцииране с Европейския съюз в полза на по-близки отношения с Москва. Протестите ескалираха през 2014 г., привличайки стотици хиляди, които се противопоставяха на проруската политика на Янукович и на нарастващото ограничаване на гражданските свободи.

ДБР съобщава, че руски представители незаконно са снабдили украинските сили за сигурност с оръжия, предназначени за разгонване на демонстрации. Сред тях са газови гранати Drife-2, шокови гранати Zarya-2 и Torch-C, както и димни гранати. Според разследващите, доставките са имали за цел да потиснат масовите събирания чрез заплахи и физическо насилие.

Планиране и изпълнение на разгонването

Официалните лица от Русия също така препоръчали изпращането на подкрепления. Планирало се разполагане на допълнителни части от Беркути и вътрешни войски. Разследващите твърдят, че по съвет на руски служители в Киев е създаден резервен команден център, който да координира операциите срещу демонстрантите.

Насилието достигна своя пик между 18 и 19 февруари 2014 г., когато планът за разгонване беше изпълнен под претекст на антитерористична операция. В тези два дни загинаха тринадесет протестиращи, а повече от 250 бяха ранени. След като протестите приключиха и Янукович напусна Украйна, руски власти осигуриха защита на членовете на украинските сили за сигурност, участвали в насилието, като им предоставиха руски паспорти и позиции в държавни институции.

Тези разкрития подкрепят дългогодишните обвинения, че Москва не само е подкрепяла Янукович политически, но и е играла пряка роля в организирането на смъртоносното потушаване на протестите, което се превърна в решаващ момент в съвременната история на Украйна.