Европейската комисия удвоява финансова помощ за Гренландия

Европейската комисия предложи да удвои финансовата си помощ за Гренландия, което очертава нова стратегия в защитата на интересите на ЕС в Арктическия регион. Това е значим сигнал за амбициите на Европа, докато се изправя пред конкуренция от Русия, Китай и Съединените щати. Предложението за удвояване на помощта е част от новия многогодишен финансов план за периода 2028–2034, при който 530 милиона евро ще бъдат насочени към столицата Нуук.

Ситуацията в Арктика е сложна и динамична. Затоплянето на климата променя политическия ландшафт, тъй като топенето на ледовете улеснява навигацията по Северния морски маршрут. Тази нова морска пътека значително съкращава разстоянието за транспортиране на стоки между Европа и Азия. Според Ян Кавалузи, анализатор по сигурността и отбраната, „търговският маршрут на север е много по-удобен между Пекин и Ротердам в сравнение с традиционния маршрут през Протока на Малакка, Суецкия канал и Аденския залив.“

Въпреки че през 2023 г. маршрутът е регистрирал рекорден обем от 35 милиона тона транспортирани стоки, някои анализатори отбелязват, че растежът е умерен в сравнение със Суецкия канал, през който са преминали 1,6 милиарда тона за същия период. Въпреки това, Китай се счита за страна, близка до Арктика, след като стартира своята стратегия „Полярен път на коприната“ през 2018 г..

Геополитически предизвикателства и интереси

Въпреки постоянните геополитически напрежения, сътрудничеството с Китай в Арктика остава стратегически важно за Европейския съюз. През 2024 г. Китай е най-голямият търговски партньор на ЕС, като представлява 21,3% от всички вноски. Важно е обаче да се отбележи, че 53% от Северния морски маршрут минава покрай Русия, която се опитва да разшири своята изключителна икономическа зона, предизвиквайки международното морско право.

След инвазията на Русия в Украйна през февруари 2022 г., милитаризацията на Арктика се увеличи. НАТО се приближава до Русия с приемането на Финландия и Швеция. Кавалузи посочва, че „една от причините, поради които Съединените щати искат Финландия и Швеция да се присъединят към НАТО, е, че те намалиха собствените си арктически способности след края на Студената война.“

Стратегически ресурси и предизвикателства за ЕС

Арктика притежава значителни находища на въглеводороди, които са стратегически важни за основните световни сили. Според оценки, регионът съдържа 13% от неоткритите находища на нефт и 30% от газовите резерви. Достъпът до тези ресурси би позволил на ЕС да диверсифицира своите доставки и да засили стратегическата си автономия.

Въпреки това, ЕС се изправя пред сериозни предизвикателства при утвърдяване на влиянието си в Арктика. Увеличаващото се влияние на Русия, подкрепяно от Китай, и военната зависимост на ЕС от Съединените щати ограничават обхвата на действията на блока в северния регион. Иван Заккагинини, изследовател в Центъра за сигурност, дипломация и стратегия в ВУБ, подчертава необходимостта от „инвестиции в платформи и способности, за да се осигури присъствие в региона.“

Досега ЕС трябва да разчита на силите си в дипломацията и преговорите, за да утвърди гласа и интересите си в Арктика. Пътят напред обаче остава дълъг, докато блокът се опитва да осигури сигурност и стабилност в стратегически важния северен регион.