Как семейството на Уразалиевите доказва значението на занаяти в Казахстан

В Казахстан, семейството на Уразалиевите служи за пример защо квалифицираните занаяти остават от съществено значение за икономиката на страната. От пенсионирания инструктор Тубинияз Уразалиев до сина и внука му, историята на това семейство и техният опит в областта на заваряването подчертават значението на човешкия труд в ерата на автоматизацията.

Три поколения заварчици и тяхната история

Всеки ден в професионалния колеж в Казахстан, искри летят, докато метали се рязят, свързват и преформатират на ръка. За семейството на Уразалиевите, това е повече от работно място – то е споделена история, обхващаща три поколения. Тубинияз Уразалиев, пенсиониран инструктор по заваряване, спомня първия си контакт с професията като дете: „Когато бяхме деца, бягаме към железницата. Там работеха заварчици. Искри летяха – това ни очарова,“ разказва той.

Синът му, Алмаз Уразалиев, който вече е инструктор по заваряване, описва заваряването като нещо почти магическо. „За мен, винаги е било като Нова година. Заварвачите не чакат Нова година – те я осветяват всеки ден,“ казва той. След завършване на колежа през 1998 г., Алмаз се връща в същото учебно заведение, за да преподава.

Практическото обучение и социалната мобилност

В колежа образованието е безплатно. Студентите получават храна и стипендии, а инструкторите акцентират на практическото обучение. „Имаме теоретични преподаватели, но и инструктори,“ обяснява Алмаз. „Инструкторите работят с истински метали, истински инструменти. Тук студентите учат основите.“ За Уразалиевите преподаването не е еднопосочен процес. „Да предадеш наученото е вълнуващо,“ добавя Алмаз. „Но не съм само аз, който им преподавам – те учат и мен. Търпение. Характер. Всяко дете е индивидуалност.“

„Нищо не се случва без заваряване,“ казва Алмаз. „Погледнете около себе си – сгради, огради, коли. Всичко това е работа на заварчиците. Дори нещо като Айфеловата кула!“ Синът му, Дауlet Тубиниязов, също казва, че заваряването е едновременно техническо и креативно: „Заварчикът може да бъде и артист. Можеш да създаваш скулптури, красиви метални форми.“

Казахстан в момента се сблъсква с нова нужда от квалифицирани работници. Президентът Касим-Жомарт Токаев обяви 2025 г. за Година на работните професии, подчертавайки ръчните и техническите работни места като ключови за икономическото и социалното развитие на страната. Според Министерството на труда и социалната защита на Казахстан, общото търсене на труд през следващите шест години се очаква да достигне около 1,6 милиона работници, от които почти 900 000 позиции ще изискват професионално или техническо образование.

Въпреки бързия напредък в автоматизацията, заварчиците подчертават, че човешките умения остават от съществено значение. „Какви проблеми срещат младите работници? Жилище. Тежки условия,” споделя Тубинияз. Той напомня за дългите месеци, прекарани в отдалечени проекти за тръби. „Много не могат да се справят с това.“ Той също така посочва спада на мащабното производство. „Големите фабрики изчезнаха. Индустрията трябва да бъде развита отново,“ казва той.

Историята на семейството на Уразалиевите подчертава проста истина: дори в дигиталната ера, напредъкът все още зависи от квалифицирани ръце, търпение и хора, готови да предават занаята си.