Казахстан утвърдителен в космическите технологии с нови инициативи

Казахстан се утвърдва като регионален център за космически изследвания, развивайки технологии и експертиза в сътрудничество с Китай. Нарастващото партньорство между двете държави доведе до успешното изстрелване на нано-спътника Ди’er-5 от Китайския център за изстрелване на спътници Цзюцюан. Спътникът е част от Yao-8 мисията и е разработен в Ал-Фараби Казахския национален университет в сътрудничество с Северозападния политехнически университет на Китай.

Лаззат Абдижалилова, студент по електроника и астрофизика, коментира, че спътникът е проектиран да тестува високо прецизно движение и контрол на позицията, както и елементи на автономна обработка на данни за наблюдение на Земята. Вместо да разчита единствено на наземни станции, Ди’er-5 може да разпознава и анализира изображения директно в орбита. „Спътникът е създаден за бързина, а висока реактивност му позволява да предава данни на Земята с бързина, което е особено ценно за приложения, свързани с мониторинг на околната среда и извънредни ситуации,“ добавя Абдижалилова.

Казахстанските учени планират да продължат сътрудничеството с Китай и да разширят проектите си в космическите технологии. Нурсултан Мейрамбекули, ръководител на Центъра за космически технологии „Фараби“, съобщи, че следващата стъпка е изстрелването на нов спътник, планирано за 2026 г.. „Изследваме нови съвместни инициативи в космическите технологии, от разработка на научни полезни натоварвания до проекти в наблюдението на Земята и изкуствения интелект,“ добави той.

Космическите амбиции на Казахстан

През юли 2024 г. Казахстан се присъедини към Международната лунна изследователска станция, съвместен проект с Русия и Китай. Страната подготвя и изстрелването на телескоп за наблюдение на Луната, планирано за 2029 г.. Основната цел на телескопа ще бъде мониторинг на космически отпадъци около Луната, което е от съществено значение за бъдещите космически мисии.

Според експерти от Казахстанския институт за стратегически изследвания, Китай предоставя не само технологична поддръжка, но и институционална чрез научни грантове и програми за обмен на академичен опит. „Пекин постепенно разширява влиянието си, интегрирайки космическо измерение в Инициативата за пояс и път,“ поясни Жадира Асеткъзиева, старши експерт в отдела по азиатски изследвания.

Казахстан получи и грант от 100 милиона юана (около 12 милиона евро) за развитие на космическия сектор, в рамките на споразумение за техно-икономическо сътрудничество. Тази подкрепа е ключова за укрепване на космическите амбиции на страната, особено в контекста на намалелите орбитални изстрелвания от Русия през последните години.

Казахстан остава в тясно сътрудничество с Русия, особено по проекта за комплекс Баитерек, разработван съвместно от двете държави. През 2021 г. казахстанският парламент удължи наемния договор на космодрома Байконур до 2050 г., което подчертава важността на този исторически обект.

Въпреки че Казахстан традиционно е свързан с руската космическа програма, нарастващата активност на Китай в космоса предполага, че Астана не разчита само на един партньор. Спътникът Съюз-5, известен и като Сункар, е планиран за изстрелване в края на март 2026 г., след забавяне на предишните графици.

Казахстан се утвърджа като ключов играч в регионалната космическа кооперация, като развива практични проекти в космоса. Страната се насочва към нови хоризонти, събирайки технологии, знания и таланти под един покрив.