Как семейство заварчици показва значението на занаятите в Казахстан

В Казахстан, занаятите продължават да играят ключова роля в икономиката, благодарение на семейството на Уразалиев, което предава знанията си от поколение на поколение. Във vocational колеж, всеки ден искрите летят, докато металът се реже и заварява ръчно. За семейство Уразалиев това е не просто работно място, а споделена история, която обхваща три поколения.

Тубиняз Уразалиев, пенсионер и бивш инструктор по заваряване, все още помни първия си досег с професията от детството. “Когато бяхме деца, тичахме към железницата, където работеха заварчици. Искрите летяха и ни очароваха,” споделя той. Неговият син, Алмаз Уразалиев, който сега е инструктор, описва заваряването почти като магия. “За мен винаги е било като Нова година. Заварчици не се нуждаят от фойерверки – те ги запалват всеки ден,” казва той.

След завършване на колежа през 1998 г., Алмаз се завръща в същия институт, за да преподава. Времето, когато е преподавал на ученици, които не са много по-големи от него, създава основа за семейна традиция. Години по-късно, неговият собствен син, Дауlet Тубиниязов, също записва в същия колеж. “Видях колко уважаван беше дядо ми като истински професионалист. Винаги исках да бъда като него и баща ми,” споделя той.

Образование и социална мобилност

В колежа образованието е безплатно. Студентите получават храна и стипендии, а инструкторите акцентират на практическото обучение. “Имаме теоретични учители и инструктори,” обяснява Алмаз. “Инструкторите работят с истински метал и инструменти. Тук е мястото, където учениците учат основите.” За семейство Уразалиев, преподаването не е еднопосочен процес. “Предаването на наученото е вълнуващо,” добавя Алмаз. “Но не само аз ги уча – те също ме учат. Търпение. Характер. Всяко дете е индивидуалност.”

Значението на заварчиците днес

“Нищо не се случва без заваряване,” казва Алмаз. “Погледнете около себе си – сгради, огради, автомобили. Всичко това е работа на заварчици. Дори нещо като Ейфеловата кула!” Синът му добавя, че заваряването е едновременно техническо и креативно: “Заварчикът може да бъде и художник. Може да създава скулптури, красиви метални форми.” Въпреки бързото напредване на автоматизацията, заварчиците подчертават, че човешките умения остават жизненоважни за индустрията.

Казахстан сега се сблъсква с нарастващо търсене на квалифицирани работници. Президентът Касим-Жомарт Токаев обяви 2025 г. за Година на работните професии, подчертавайки ръчните и техническите професии като ключови за икономическото и социалното развитие на страната. Според Министерството на труда и социалната защита на Казахстан, общото търсене на работна ръка през следващите шест години се очаква да достигне около 1,6 милиона работници, от които почти 900 000 позиции ще изискват професионално или техническо образование.

Въпреки това предизвикателствата остават. “Какви проблеми срещат младите работници? Жилища. Тежки условия,” споделя Тубиняз, припомняйки си дългите месеци, прекарани по отдалечени проекти за тръбопроводи. “Много от тях не могат да се справят.” Той посочва и упадъка на голямото производство. “Големите фабрики са изчезнали. Индустрията трябва да бъде отново развита,” казва той.

Историята на семейство Уразалиев подчертава простата истина, че дори в цифровата епоха, напредъкът все още зависи от умелите ръце, търпението и желанието на хората да предават занаятите.