Децата рисуват като Джаксън Полък: Ново проучване потвърдва

Проучване, публикувано в списание Frontiers in Physics, разкрива, че стилът на Джаксън Полък е труден за възрастни да репликират, докато за деца е нещо съвсем обикновено. Изразът „Дете би могло да го направи“ често е използван за критика на съвременното изкуство, но в случая с Полък критиците са прави. Американският художник, част от абстрактния експресионизъм, е известен със своята техника на „капещо рисуване“, при която разпръсква и хвърля цветове върху платно, разположено на пода.

Деца и възрастни в творчески експеримент

В изследването, ръководено от физика и художник Ричард Тейлър, участват 18 деца на възраст от 4 до 6 години и 34 възрастни между 18 и 25 години. Те са помолени да създадат свои собствени произведения, вдъхновени от Полък, като разпръскват разредена боя върху листове хартия, поставени на пода. Тези „капещи картини“ са подложени на внимателен математически анализ.

Изследователите анализират фракталите на картините – повторяеми модели, които се срещат в природата, и лакунарността, която се фокусира върху вариациите между групите боя. На базата на тези данни, картините получават оценки за сложността на своите модели и празни пространства.

Резултатите показват, че произведенията на възрастните имат по-висока плътност на моделите и по-широки траектории на боята, докато детските картини са характеризирани с по-малки фини модели и повече пропуски между групите боя.

Детските картини: Близки до стилa на Полък

Изследователите установяват, че картините на децата наподобяват много повече творбите на Полък. Тейлър отбелязва, че „нашите открития предполагат, че картините на децата са по-близки до произведенията на Полък, отколкото тези, създадени от възрастни“. Проучването предполага, че промените в биомеханичния баланс на художника могат да бъдат причината, поради която децата по-точно репликират неговия стил.

Също така, инцидент при раждането на Полък, когато е почти задушен от собствената си пъпна връв, може да е повлиял на движенията на тялото му, правейки ги по-прости и детски при рисуване.

Изследването не само разглежда техническите аспекти на рисуването, но и как произведенията на възрастните са възприемани от публиката. Участниците в проучването оценяват картините по отношение на сложност, визуален интерес и приятно усещане. Оказва се, че картините с повече пропуски и по-малко сложни фрактални модели са възприемани като по-привлекателни.

Изводите от проучването предизвикват интересни разисквания относно въздействието на визуалната среда върху нашето възприятие. „Нашето предишно изследване показва, че визуалните системи на хората са станали ‘флуентни’ в визуалните езици на фракталите,“ заключава Тейлър. „Тази способност да обработваме визуалната информация предизвиква естетичен отговор, което означава, че детските капещи картини са по-привлекателни от тези на възрастните.“