Деца по-добре пресъздават стилa на Джаксън Полък, установява ново изследване

Ново изследване, публикувано в списанието Frontiers in Physics, установи, че стилът на известния американски художник Джаксън Полък е труден за възрастните да пресъздадат, докато децата го намират за игра. Критиката, че „едно дете би могло да направи това“, често е чута в контекста на съвременното изкуство, но в случая с Полък, скептиците действително са прави.

Известен с техниката на капещата живопис, Полък създаваше произведения, като капеше, разпръскваше и хвърляше цветове върху платна, разстелени на пода. В изследването, ръководено от физика и художник Ричард Тейлър, 18 деца на възраст от четири до шест години и 34 възрастни на възраст от 18 до 25 години бяха помолени да създадат свои собствени произведения, вдъхновени от Полък, чрез разпръскване на разредена боя върху листове хартия.

Детските произведения наподобяват тези на Полък

След като произведенията бяха събрани, изследователите извършиха внимателен математически анализ. Те проучиха фракталите на картините — модели, които се повтарят в различни мащаби, и лакунаритета, който се фокусира на вариациите в разстоянията между групите боя. Резултатите показаха, че картините на възрастните имат по-висока плътност на моделите и по-широки траектории на боята, с линии, които излитат в много посоки.

Детските произведения, от своя страна, се характеризираха с по-малки и прости модели и повече разстояния между групите боя. Те показаха по-прости, едномерни траектории, които променяха посоката по-рядко, отразявайки различията в движенията на телата им в сравнение с възрастните. Изследването установи, че картините на по-младата група имат по-голямо сходство с произведенията на абстрактния експресионизъм.

Психологични и биомеханични аспекти

Според Тейлър, откритията предполагат, че картините на децата са по-близки до произведенията на Полък, отколкото тези, създадени от възрастни. Изследването предполага, че промените в биомеханичния баланс на художника могат да бъдат причината, поради която децата по-точно пресъздават неговия стил. Полък е имал проблеми с баланса, дължащи се на инцидент при раждането, когато почти е бил задушен от пъпната си връв.

Автора на изследването добавя, че условията, които предизвикват предизвикателства в ежедневието ни, могат да доведат до забележителни постижения в изкуството. Той посочва примери като катаракта на Клод Моне, психичните предизвикателства на Винсент ван Гог и състоянието на Уилем де Кунинг с Алцхаймер.

Изследването е интересно не само от научна гледна точка, но и от естетична. Резултатите показаха, че картините на децата, въпреки че не са анализирани, притежават характеристики, които ги правят визуално приятни. Публиката оценява картините на възрастните по сложността им, визуалния интерес и приятността. Произведенията с повече пропуски и по-малко сложни фрактални модели бяха възприемани като по-приятни.

Изводът е, че детските картини, поради своята простота и близост до натуралните фрактали, могат да предизвикат по-силна естетична реакция у зрителите. Тейлър обяснява, че нашите визуални системи са станали „флуентни“ в визуалните езици на фракталите благодарение на дългогодишната експозиция на тях в природата. Тази способност да обработваме визуална информация провокира естетичен отговор, което прави детските картини по-привлекателни от тези на възрастните.