Децата имитират Джаксън Полък по-добре от възрастните

Ново изследване установи, че стилът на Джаксън Полък е труден за възрастните да репликират, докато за децата е просто детска игра. Критиката „И дете можеше да го направи“ е една от най-баналните за съвременното изкуство, но в случая с Полък скептиците всъщност са прави. Известният американски художник, част от абстрактния експресионизъм, е майстор на дрип-пейзажа, при който цветове се капят, разпръскват и хвърлят върху платно, поставено на пода.

Изследователите от Frontiers in Physics поставили въпроса: можем ли надеждно да разпознаем дали произведение на изкуството е създадено от дете или възрастен? За целта, Ричард Тейлър, физик и артист, и неговият екип помолили 18 деца на възраст от четири до шест години и 34 възрастни на възраст между 18 и 25 години да създадат свои собствени произведения в стил Полък, като разпръскват разредени бои върху листове хартия на пода.

Резултати от изследването

Тези „pour paintings“, както ги нарича изследователският екип, били подложени на внимателен математически анализ. Учените изследвали фракталите на картините — модели, които се повтарят в различни мащаби, и лакунарността, която се фокусира върху вариациите в пропуските между боите. На базата на тези анализи, картините получили оценки за сложността на своите структури и празни пространства.

Резултатите показали, че картините на възрастните имали по-висока плътност на моделите и по-широки траектории на боята, с линии, които се разпръскват в много посоки. От друга страна, картините на децата се характеризирали с по-малки фини модели и повече пропуски между боите, показвайки по-прости, едномерни траектории, които по-рядко сменят посоката.

Изследването установило, че произведенията на децата имат по-голяма прилика с картините на Полък. “Забележително е, че нашите находки показват, че картините на децата са по-близки до произведенията на Полък от тези, създадени от възрастни,” заяви Тейлър.

Биомеханичното равновесие и изкуството

Изследването предполага, че промените в биомеханичното равновесие на художника може да обяснят защо децата могат по-точно да репликират работата на Полък. Според Тейлър, балансът на Полък е бил нарушен от инцидент при раждането, когато почти е бил задушен от собственото си пъпна връв. Това потенциално е направило движенията му по-прости и детски при рисуване.

Авторите на изследването също така анализирали как обществеността възприема произведенията на възрастните доброволци. Публиката била питана какво мисли за сложността, визуалния интерес и приятността на картините. Резултатите показали, че тези картини с повече пропуски и по-малко сложни фрактални модели били възприемани като по-приятни.

“Нашите предишни изследвания показват, че визуалните ни системи са станали ‘флуентни’ в зрителните езици на фракталите чрез милиони години експозиция в природата,” обясни Тейлър. “Тази способност да обработват визуалната информация предизвиква естетичен отговор. Интригуващо е, че това означава, че детските картини са по-привлекателни от тези на възрастните.”

Това изследване не само потвърдило теории за изкуството, но и открило нови перспективи за разбирането на детската креативност и нейното място в света на съвременното изкуство.