Изследване разкрива, че децата копират стилa на Полок по-добре

Ново изследване показа, че стилът на Джаксън Полок е трудно възпроизведим за възрастните, докато за децата той е просто детска игра. Критиката, че „едно дете би могло да го направи“, е сред най-битови коментари за съвременното изкуство, но в случая на Полок, скептиците наистина са прави. Американският художник от абстрактния експресионизъм е известен с техниката на „капещо рисуване“, при която той разпилява и пръска цветове върху платно, разположено на пода.

Изследването, проведено от физика и художник Ричард Тейлър, разглежда колко успешно децата могат да имитират творбите на Полок. В него участваха 18 деца на възраст между 4 и 6 години и 34 възрастни на възраст от 18 до 25 години. Участниците бяха помолени да създадат свои собствени произведения на изкуството, вдъхновени от Полок, като пръскат разредена боя върху листове хартия.

Детските рисунки: По-близо до Полок

След като произведенията бяха анализирани математически, резултатите показаха, че картините на възрастните имат по-висока плътност на моделите и по-широки траектории на боята, с линии, които се разпръскват в много посоки. Напротив, картините на децата се отличаваха с по-малки фини модели и повече празни пространства между цветните клъстери. Те показаха по-прости, едномерни траектории, които по-рядко променят посоката, отразявайки различията в движенията на телата им в сравнение с възрастните.

Тейлър подчерта, че картините на децата показват по-голяма прилика с произведенията на Полок. „Забележително е, че нашите находки показват, че детските картини имат по-близка прилика с творбите на Полок, отколкото тези, създадени от възрастни“, каза той.

Биомеханика и естетика

Изследването предполага, че промените в биомеханичния баланс на художника могат да обяснят защо децата по-точно възпроизвеждат работата на Полок. Балансът на Полок е бил нарушен от инцидент при раждането, когато почти е бил задушен от собствената си пъпна връв. Това вероятно е направило движенията на тялото му по-прости и детски, докато рисува.

Авторите на изследването също така анализираха как произведенията на възрастните участници са възприемани от обществеността. Респондентите бяха запитани за сложността, визуалния интерес и приятността на картините. Резултатите показаха, че произведенията с повече празни пространства и по-малко сложни фрактални модели бяха възприемани като по-приятни. Тейлър посочи, че детските картини, макар и не анализирани, също притежават тези характеристики.

Според изследователите, приятността може да бъде свързана с познатостта. „Нашите предишни изследвания показват, че визуалните ни системи са станали ‘гладки’ в визуалните езици на фракталите чрез милиони години експозиция на тях в природата“, обясни Тейлър. „Тази способност да обработваме визуалната информация предизвиква естетичен отговор. Интригуващо е, че това означава, че детските капещи картини са по-привлекателни от възрастните.“