Деца копират стила на Джаксън Полък с лекота, показва проучване

Проучване, публикувано в списанието Frontiers in Physics, разкрива, че стилът на известния американски художник Джаксън Полък е трудно възпроизведим от възрастни, докато децата го възприемат като детска игра. Изразът „Дете би могло да го направи“ е често срещана критика към съвременното изкуство, но в случая с Полък, скептиците са прави.

Изследването, ръководено от физика и художник Ричард Тейлър, включва 18 деца на възраст от четири до шест години и 34 възрастни на възраст между 18 и 25 години. Участниците бяха помолени да създадат свои собствени произведения на изкуството, вдъхновени от стила на Полък, като разпръскват разредена боя върху листове хартия, поставени на пода. Тези „изливни картини“ бяха подложени на внимателен математически анализ.

Детските произведения наподобяват стила на Полък

Изследователите разгледаха фракталите на рисунките, които представляват повтарящи се модели на различни размери, и лакунарността, фокусираща се върху вариациите в пространствата между групите боя. Резултатите показаха, че картините на възрастните имат по-висока плътност на моделите и по-широки траектории на боята, докато детските произведения са отличавани с по-малки, фини модели и повече празни пространства. Те демонстрират по-прости, едномерни траектории, които по-рядко променят посоката, отразявайки различията в движенията на телата им в сравнение с възрастните.

Тейлър сподели: „Учудващо, нашите открития показват, че картините на децата имат по-голяма прилика с картините на Полък, отколкото тези, създадени от възрастни.“ Проучването предполага, че промените в биомеханичния баланс на художника могат да бъдат причината, поради която децата по-точно възпроизвеждат неговата работа. Полък е имал затруднения с баланса си след инцидент при раждането, при който едва не е задушен от собственото си пъпно въже.

Визуалната привлекателност на детските картини

Авторите на изследването също така разгледали как произведенията на възрастните доброволци са възприемани от публиката. Гледачите бяха питани за сложността, визуалния интерес и приятността на картините. Резултатите показаха, че произведенията с повече празни пространства и по-малко сложни фрактални модели са възприемани като по-приятни. Въпреки че детските картини не бяха анализирани, те притежават подобни характеристики.

Според изследователите, приятността може да бъде свързана с познатостта. Тейлър обясни: „Нашето предишно изследване показва, че визуалните ни системи са станали ‘флуентни’ в визуалните езици на фракталите чрез милиони години на излагане на тях в природата.“ Тази способност за обработка на визуална информация предизвиква естетичен отговор, което прави детските изливни картини по-привлекателни от тези на възрастните.

Тези находки предоставят нова перспектива за разбирането на детската креативност и нейното място в съвременното изкуство, предизвиквайки размисли за това как различията в движението и възприятието могат да влияят на художественото изразяване.