Ново проучване разкрива как мозъкът адаптира информацията

Изследване, проведено от екип на Rutgers University, разкрива защо някои мозъци се адаптират към промени по-бързо от други. Проучването показва, че разликите в начина, по който мозъкът обработва информация, са ключови за разбирането на различията в когнитивните способности на хората.

Мозъците ни не функционират с еднаква скорост, а новото изследване подчертава, че част от разликата произтича от начина, по който управляваме бърза и бавна информация. Линден Паркс, старши автор на изследването и професор по психиатрия в медицинското училище на Rutgers, коментира: „Разликите в начина, по който мозъкът обработва информация с различни скорости, помагат да обясним защо хората варират в своите когнитивни способности.“

Според проучването, публикувано в Nature Communications, мозъкът не само че обработва информация на различни скорости, но и различни области от него имат различни „невронни времеви мащаби“. Някои области реагират бързо, което позволява мигновени реакции, докато други интегрират информация по-бавно, помагайки при по-дълбочинни процеси като разбиране на контекста.

Как мозъкът свързва информацията

Изследователите анализирали данни от мозъчна образна диагностика на 960 души. Те картографирали свързаността на мозъка на всеки участник и използвали математически модели, за да проследят как информацията преминава през мозъка с времето. Резултатите показват, че мозъците, чиято времева настройка е по-добре синхронизирана, изискват по-малко усилия за прехвърляне между различни активности.

Тази способност за бързо променяне на състояния е свързана с генетични, молекулярни и клетъчни характеристики на всяка мозъчна област. Когато изследователите сравнили картите на времевите настройки с представянето на участниците в стандартни тестове за мислене, открили, че индивидите, чиито мозъци по-ефективно сменят състояния, постигат по-добри резултати.

Бъдещи изследвания и приложения

Сега екипът на Rutgers планира да изследва състояния като шизофрения, биполярно разстройство и депресия, за да анализира как нарушената свързаност в мозъка и невронните времеви мащаби могат да повлияят на обработката на информация. Тези проучвания биха могли да предоставят нова перспектива за разбирането на когнитивните нарушения и да помогнат за разработването на нови терапевтични стратегии.