Разликите в скоростта на обработка на информацията от мозъка

Новото изследване на екип от Рутгерс университет разкрива защо някои мозъци се адаптират към промяната по-бързо от други. Според проучването, разликите в начина, по който различните участъци от мозъка обработват информация, обясняват защо някои хора са по-добри в смяната на задачи и защо имат различни когнитивни способности.

Как мозъкът обработва информацията

Мозъкът не функционира с еднаква скорост за всички. Изследването показва, че скоростта на обработка зависи от типа информация и участъците от мозъка, които участват. Различни области на мозъка отговарят за различни функции и имат уникални „невронни времеви скали“. Някои от тях реагират бързо, което е полезно за мигновени реакции, докато други интегрират информация по-бавно, помагайки за по-дълбочинни разисквания, като разбиране на контекста и смисъла.

Ролята на невронната свързаност

Проучването, публикувано в Нейчър Комюникации, установява, че разпределението на тези времеви скали в кората на мозъка е решаващо за ефективността на смяната между различни модели на активности, свързани с поведението. Например, преминаването от състояние на покой към концентрация върху предизвикателна задача варира от човек на човек.

Линден Паркес, старши автор на изследването и професор по психиатрия в медицинското училище на Рутгерс, коментира: “Разликите в начина, по който мозъкът обработва информация при различни скорости, помагат да се обясни защо хората варират в когнитивните си способности.” Той допълни, че хората, чиито мозъчни връзки са по-добре настроени на начина, по който различните области обработват бърза и бавна информация, демонстрират по-висока когнитивна способност.

Изследователският екип е анализирал данни от образна диагностика на мозъка на 960 души, картографирал е свързаността на мозъка на всеки участник и използвал математически модели, за да проследи как информацията тече през мозъка с времето. Всеки участък от мозъка работи с предпочитана скорост на реакция, а изследователите коригирали тези скорости, докато симулираната мозъчна активност не започнала да наподобява реални данни от сканиране на мозъка.

Изследването разкрива, че мозъците с по-добре настроени времеви параметри изискват по-малко усилие за смяна между различни активности, което предполага, че тези различия в тайминга са свързани с генетични, молекулярни и клетъчни характеристики на всяка област от мозъка. Когато екипът сравнява картите на времето с представянето на хората на стандартни тестове за мислене, се установява, че индивидите, при които мозъците по-ефективно сменят състоянията, обикновено представят по-добри резултати.

Насочвайки се към бъдещи изследвания, учените планират да разгледат състояния като шизофрения, биполярно разстройство и депресия, за да проучат как нарушената свързаност в мозъка и невронните времеви скали могат да повлияят на обработката на информация.