Как мозъкът ни се адаптира: Ново изследване разкрива тайни

Изследване на Рутгерс университет предоставя нови прозорци в разбирането на това как мозъкът ни адаптира към промени. Според учените, различията в способността на мозъците да обработват информация се дължат на начина, по който различни части от тях се справят с бърза и бавна информация. Защо някои хора по-добре сменят задачите си от други? Отговорът се крие в начина, по който мозъчните мрежи и времевите параметри взаимодействат помежду си.

Изследването, публикувано в списание Нейчър Комюникейшънс, показва, че не всички части на мозъка отговарят за едни и същи функции. Различни области и дори различни слоеве в тези области имат свои уникални „нейронни времеви скали“, които измерват как информацията се интегрира с течение на времето. Някои от тези области реагират бързо, докато други обработват информация по-бавно, което подпомага по-дълбочинни процеси, като разширено разбиране и контекстуализация.

Линден Паркс, старши автор на изследването и професор по психиатрия в медицинското училище на Рутгерс, коментира: „Открихме, че различията в начина, по който мозъкът обработва информация с различни скорости, помагат да обясним защо хората варират в когнитивните си способности.“

Проучването разкрива, че мозъците, които по-добре синхронизират времевите си параметри, изискват по-малко усилия за смяна на задачите, което от своя страна повишава общата им когнитивна способност. Изследователите анализираха данни от мозъчни изображения на 960 души, картографираха свързаността на мозъците им и използваха математически модели, за да проследят потока на информацията.

В модела, всяка област на мозъка работи с предпочитаната си скорост на реакция, а учените настройват тези скорости, докато симулираната мозъчна активност не започне да прилича на реални данни от сканиране на мозъка. Резултатите показват, че мозъците с по-добре настроени времеви параметри могат да сменят състояния с минимални усилия.

Според изследователите, тези модели са свързани с генетични, молекулни и клетъчни характеристики на всяка мозъчна област. Когато сравнили времевите карти с представянето на участниците на стандартни тестове за мислене, установили, че хората, чиито мозъци по-ефективно сменят състоянията си, показват по-добри резултати.

В следващите етапи на изследването екипът ще разгледа условия като шизофрения, биполярно разстройство и депресия, за да анализира как нарушенията в свързаността на мозъка и времевите параметри могат да повлияят на обработката на информация.