Как мозъците адаптират информацията по различен начин? Ново проучване разкрива

Ново проучване от Рутгерс университет разкрива защо някои хора адаптират мозъците си към промяна по-бързо от други. Изследването показва, че разликите в начина, по който мозъкът обработва бърза и бавна информация, оказват съществено влияние върху когнитивните способности на индивидите.

Изследователите установили, че различните области на мозъка отговарят за различни функции, а времевите скали на невроните варират. Например, някои области реагират мигновено, докато други интегрират информация по-бавно, което е важно за разбирането на контекста и значението на информацията. Тези данни са публикувани в Nature Communications.

Как мозъкът се адаптира към нова информация

Според Линден Паркс, старши автор на изследването и професор по психиатрия в медицинския факултет на Рутгерс, разликите в начина, по който мозъкът обработва информация, обясняват индивидуалните различия в когнитивните способности. „Хората, чиито мозъчни връзки по-добре съответстват на начина, по който различни области обработват бърза и бавна информация, обикновено показват по-висока когнитивна способност“, добави той.

Изследователският екип анализирал данни от образна диагностика на мозъка на 960 души, картографирал свързаността на мозъците им и използвал математически модели, за да проследи как информацията протича през мозъка с течение на времето. В модела всяка област на мозъка работела със собствена предпочитана скорост на реакция, а изследователите коригирали тези скорости, докато симулираната активност на мозъка не започнала да изглежда като реални данни от сканиране.

Връзка между мозъчната адаптивност и психичното здраве

Откритията показват, че мозъците, чиято времева настройка била по-добра, изисквали само малък тласък, за да преминат между различни активности. Това означава, че реалните мозъци също нуждаят от по-малко усилия, за да сменят състояния. Изследването установява, че тези модели са свързани с генетични, молекулярни и клетъчни характеристики на всяка мозъчна област.

Когато екипът сравнил картите на времевите настройки с представянето на участниците в стандартни тестове за мислене, те открили, че индивидите, чиито мозъци преминавали по-ефективно между състоянията, постигали по-добри резултати. Това подчертава връзката между лекотата на смяната на състояния и общата способност за мислене.

В следващите етапи изследователите планират да разгледат психични разстройства като шизофрения, биполярно разстройство и депресия, за да проучат как нарушенията в свързаността на мозъка и невронните времеви скали могат да променят обработката на информация.