Как мозъкът адаптира информация: Ново изследване разкрива тайните

Изследване на учени от Рутгерс университет разкрива как мозъците на различните хора адаптират информация с различна скорост. Откритията показват, че различията в начина, по който обработваме бърза и бавна информация, играят ключова роля в когнитивните ни способности.

Според анализа, публикуван в Нейчър Комюникейшънс, мозъкът не функционира по един и същи начин за всички. Учените установили, че различни области на мозъка имат различни „нейронни времеви скали“, които определят как информацията се интегрира. Някои области реагират бързо, което е важно за мигновен отговор, докато други обработват информация по-бавно, което подпомага разсъждаването и разбирането на контекста.

Разликите в мозъчната свързаност и когнитивните способности

Изследването акцентира на факта, че начинът, по който тези времеви скали са разпределени в кората на мозъка, е решаващ за ефективността на прехода между различни когнитивни задачи. Учените проучили как сигналите достигат до мозъка и как бялото вещество интегрира информацията, позволявайки нейното споделяне между различните области.

За анализа са използвани данни от мозъчни изображения на 960 души. Учените картографирали свързаността на мозъка на всеки участник и използвали математически модели, за да проследят как информацията протича през мозъка с времето. По този начин успели да настроят скоростите на отговор на различните области, така че симулираната активност да наподобява реални данни от сканирания.

Връзката между мозъчната адаптация и интелигентността

Откритията показват, че мозъците с по-добро синхронизиране на времето изискват по-малко усилия, за да преминат от една дейност в друга. Линден Паркс, старши автор на изследването и професор по психиатрия в медицинския факултет на Рутгерс, подчертава, че „разликите в начина, по който мозъкът обработва информация с различни скорости, помагат да се обясни защо хората се различават в когнитивните си способности“.

Когато изследователите сравнили картите на времето с представянето на участниците в стандартни тестове за мислене, установили, че тези, чийто мозъци по-ефективно сменят състояния, постигат по-добри резултати. Това предполага, че има връзка между леснотата на сменяне на състояния и общата способност за мислене.

Следващите стъпки на екипа ще включват проучване на състояния като шизофрения, биполярно разстройство и депресия, за да изследват как нарушенията в свързаността на мозъка и времевите скали могат да влияят на обработката на информация.