Ново проучване разкрива защо някои мозъци се адаптират по-бързо

Проучване на Ратгерс университет разкрива, че мозъците на хората не работят с еднаква скорост. Изследването предлага нови насоки относно причините, поради които някои индивиди по-бързо адаптират своите когнитивни способности при смяна на задачи. Учените установяват, че начинът, по който мозъкът обработва бърза и бавна информация, играе ключова роля в различията в когнитивните умения.

Според проучването, публикувано в Нейчър Комюникейшънс, различията в начина, по който мозъчните области интегрират информация, обясняват защо някои хора могат да преминават между умствени задачи по-ефективно. Мозъкът разполага с различни области, всяка от които е отговорна за специфични функции. Различните области на мозъка имат различни „неврални времеви скали“, които определят как информацията се обработва с времето. Някои области реагират бързо, подпомагайки мигновени реакции, а други действат по-бавно, което е важно за по-дълбоко разбиране на контекста.

Изследователският екип анализирал данни от 960 участници, за да изгради модели на свързаността между различните мозъчни области. С помощта на математически модели, учените проследили как информацията тече през мозъка и как различните области реагират на сигнали. Мозъците, чиято времева настройка е по-добре синхронизирана, изисквали по-малко усилия за превключване между различни активности.

Линден Паркс, старши автор на проучването и професор по психиатрия в медицинския факултет на Ратгерс, заяви: „Разликите в начина, по който мозъкът обработва информация с различни скорости, помагат да обясним защо хората варират в когнитивните си способности.“ Той добави, че индивидите, чиито мозъчни връзки са по-добре настроени, показват по-висока когнитивна способност.

Връзка между времевите скали и когнитивните способности

Проучването установява, че тези патерни са свързани с генетични, молекулярни и клетъчни характеристики на всяка мозъчна област. Когато екипът сравнява времевите карти с представянето на хората в стандартни тестове за мислене, те установили, че индивидите, които по-ефективно сменят състоянията в модела, обикновено се представят по-добре.

Сега учените планират да изследват състояния като шизофрения, биполярно разстройство и депресия, за да проверят как нарушения в свързаността на мозъка и невралните времеви скали могат да изменят начина на обработка на информация. Тези новини поставят основите на нови изследвания, които могат да помогнат в разбирането на когнитивните нарушения и да предложат нови стратегии за терапия и интервенция.