Ново изследване разкрива причините за различията в мозъчната адаптация

Различията в начина, по който мозъците обработват информация, са обект на ново изследване, проведено от учени от Rutgers University. Резултатите показват, че скоростта на адаптация към промяна не е еднаква за всички и зависи от начина, по който различните части на мозъка управляват бързата и бавната информация.

Линден Паркс, старши автор на изследването и професор по психиатрия в медицинския факултет на Rutgers, обяснява, че различията в мозъчната свързаност и времевите характеристики играят ключова роля в когнитивните способности на индивидите. „Мозъци с по-добре настроени времеви параметри изискват по-малко усилие, за да преминат от една дейност в друга“, добавя той.

Как мозъкът обработва информацията

Изследването, публикувано в Nature Communications, установява, че различните региони на мозъка имат уникални „невронни времеви скали“, които измерват как информацията се интегрира във времето. Някои области реагират бързо, което е от съществено значение за мигновени реакции, докато други обработват информация по-бавно, което подпомага разбирането на контекста и значението. Тази разлика в обработката на информацията е свързана с генетични, молекулярни и клетъчни характеристики на всеки мозъчен регион.

Изследователите анализирали данни от мозъчната образна диагностика на 960 души, картографирали свързаността на мозъка на всеки участник и използвали математически модели, за да проследят потока на информация през мозъка. В експеримента всяка мозъчна зона работела със своя предпочитана скорост на реакция, а учените регулирали тези скорости, докато симулираната мозъчна активност не започнала да наподобява реални данни от мозъчни сканирания.

Връзката между мозъчната адаптация и когнитивните способности

Резултатите показали, че мозъците, чиято времева настройка била оптимизирана, се нуждаят от малък тласък, за да сменят активности. Изследването установило, че тези модели са свързани с представянето на индивидите в стандартни тестове за мислене. Лицата, чиито мозъци по-ефективно сменяли състояния в модела, получили по-добри резултати, което подсказва за връзка между лесното сменяне на състояния и общата мисловна способност.

Учените планират да изследват и състояния като шизофрения, биполярно разстройство и депресия, за да проучат как нарушенията в мозъчната свързаност и невронните времеви скали могат да променят обработката на информация. Тези находки не само допринасят за разбирането на когнитивните различия, но също така предлагат нови перспективи за лечение на психични разстройства.