Здравните системи в Европа не подкрепят жертвите на насилие

Здравните системи в Европа не са подготвени да подкрепят жертвите на насилие, свързано с пола, съобщава Световната здравна организация (СЗО) в нов доклад. Според анализа, публикуван днес, на фона на нарастващите случаи на насилие, националните здравни системи не предлагат необходимата инфраструктура, което създава ненужни бариери пред жените, търсещи помощ.

Здравният сектор не успява да подкрепи жертвите

Ханс Клуге, директор на СЗО за Европа, подчерта, че здравният сектор не успява да помогне на почти едно на три оцелели. „Здравните системи предават оцелелите в техния най-уязвим момент“, добави той по време на представянето на доклада. Лекарите, медицинските сестри и служителите за първа помощ играят ключова роля в оказването на подкрепа, тъй като често те са първите, на които жертвите се обръщат след нападение.

Според доклада, за милиони оцелели здравната система е първото и често единствено място, където търсят помощ. „Здравната система или улавя и подкрепя тези оцелели, или ги губи“, обяснява Клуге. Жените, които са преживели насилие, се сблъскват не само с структурни бариери и дискриминационни политики, но и със стигма, срам и нагласи за вината на жертвите, които пречат на достъпа им до критична помощ.

Необходимост от промяна в политиката

Новият анализ показва, че почти една трета от страните изискват здравни работници да докладват случаи на домашно или интимно насилие на полицията без съгласието на възрастните оцелели. Тази практика противоречи на препоръките на СЗО, тъй като има потенциала да възпрепятства жените в търсенето на помощ и да увеличава недоверието им към здравните служители.

Също така, анализът на СЗО установява, че когато жените търсят помощ от здравни специалисти, те не винаги желаят да бъдат насочвани към приюти или правни услуги. Вместо това търсят признание и валидиране на насилието, което са преживели, както и адекватно лечение на нараняванията си.

От 53-те държави в рамките на европейския регион на СЗО, по-малко от половината следват насоките на организацията за здравното лечение на жени и момичета след насилие. Само 45% от страните разполагат с клинични указания за здравните работници, а едва 43% включват насилието срещу жени в националните си здравни планове. Само седем държави предлагат безопасни абортни услуги; 17 предлагат спешна контрацепция, а 20 осигуряват лечение на полово предавани инфекции.

По отношение на психичното здраве, цифрите са сходни: само 20 държави предлагат оценка, докато 23 осигуряват насочване към специализирано лечение. Въпреки наличието на протоколи в много от страните в региона, докладът показва, че те не винаги се прилагат на практика.

СЗО призовава европейските страни да осигурят услуги, които да отговорят на нуждите на жертвите на насилие, основани на уважение, безопасност, достойнство, грижа и избор.