Решението на ЕС за климатичната цел за 2040 г. отложено

Европейският съюз (ЕС) отложи вземането на решение относно климатичната цел за 2040 г., което първоначално трябваше да бъде обсъдено на министерско ниво на 18 септември 2023 г. Според дипломати, държавите-членки искат допълнително време, за да разгледат важния въпрос. Решението е свързано с прегледа на Климатичния закон на ЕС, който цели ЕС да стане климатично неутрален до 2050 г..

Датското председателство на ЕС, което в момента ръководи Европейския съвет, планираше министрите да гласуват за целта на среща по околната среда. Въпреки това, представител на ЕС заяви, че страните не са готови и обсъждането ще бъде отложено за срещата на държавните и правителствени ръководители, планирана за октомври.

Спорни предложения и различия в мненията

През юли 2023 г. Европейската комисия предложи цел за намаляване на емисиите от 90% до 2040 г., в сравнение с нивата от 1990 г.. Тази междинна цел е част от стратегията на ЕС за постигане на целта за 55% намаление на емисиите до 2030 г.. Един от представителите на ЕС подчерта, че настоящият текст не може да бъде подкрепен, тъй като времето не е идеално, а предложението е било представено твърде късно.

Критики от Словакия и Унгария поставят под въпрос целта за намаляване на CO2 емисиите с 90% до 2040 г. Според тях, подобно законодателство би било „смъртна присъда“ за индустрията в страните им. Тома Тараба, министър на околната среда на Словакия, заяви, че предложенията на Брюксел показват, че бюрократите нямат представа за икономическите рискове, пред които е изправена индустрията.

Въпросът за въглеродните кредити

Сред ключовите аспекти, които дипломати обсъждат, е приносът на международните въглеродни кредити за постигане на целта за 2040 г. Тези търгуеми сертификати позволяват емитирането на определено количество CO2. Въпреки че някои държави не са против тази идея, те искат повече яснота относно нейното приложение и въздействие върху Европейската схема за търговия с емисии (ETS).

Лена Шилинг, депутат от Зелените в Европейския парламент, изрази мнение, че разглеждането на въглеродните кредити е „безотговорно“ и „предателство“ спрямо младите хора. Тя подчерта, че размиването на климатичната цел на ЕС чрез въглеродни кредити ще доведе до харчене на милиарди за права на замърсяване в чужбина, вместо да се предприемат реални действия за защита на климата в Европа.

Sven Harmeling, ръководител на климатичната програма на Climate Action Network (CAN) Europe, призова за предпазливост относно използването на международни въглеродни кредити, като посочи, че това би undermined амбициите и екологичната интегритет на приноса на ЕС.

Ситуацията остава динамична и насочва вниманието към предстоящите дискусии на високо ниво през октомври, когато европейските лидери ще се срещнат, за да обсъдят важни решения, които ще определят климатичната политика на ЕС за следващите години.