Google спря в Източна Европа – е ли Русия зад атаката?

В четвъртък сутрин, милиони потребители в Източна Европа се оказаха без достъп до основни услуги на Google, включително търсачката, Gmail, Google Maps, YouTube и Google Drive. Прекъсването засегна и възможността за влизане в различни уебсайтове чрез Google акаунти, което създаде сериозни затруднения за частни лица, бизнеси и правителствени институции. Първоначално информацията за проблема дойде от медията Novinite, а експертът по киберсигурност Любомир Тулев подчерта, че много хора не са могли дори да използват ChatGPT, тъй като влизането изисква Google акаунт. За някои това е било просто неудобство, но за други е довело до реални загуби.

Стратегическа концентрация на прекъсвания

Проблемът не е бил глобален, а стратегически концентриран около Черно море. Най-много оплаквания са постъпили от България, Турция, Гърция, Грузия, Хърватия, Сърбия, Румъния, Северна Македония, Армения и Азербайджан. Засегнатите услуги включват не само търсачки и карти, но и платформи за комуникация като Discord. Важно е да се отбележи, че повечето от страните в региона са определени от Москва като „неприятелски“ заради тяхната силна подкрепа за Украйна с оръжия и друга помощ. Тази географска целенасоченост поражда неудобни въпроси относно случайността на прекъсването и дали то не представлява нова форма на хибридна война.

В България мобилните оператори също съобщиха за прекъсвания на услугите, вероятно поради зависимостта си от облачната инфраструктура на Google. Концентрацията на прекъсванията около Черно море предизвиква съмнения за умишлена атака от страна на Русия върху интернет инфраструктурата. Засегнатите зони съвпадат с маршрути на основни подводни кабели, свързващи България, Турция и Грузия, които са ключови дигитални магистрали и стават все по-уязвими на саботаж.

Саботаж или технически проблем?

Тази последна авария се случва на фона на ескалиращи руски атаки срещу критична подводна инфраструктура. Европейският съюз вече обяви планове за изграждане на нови подводни кабели, за да намали зависимостта си от Русия, но съществуващите връзки все по-често стават обект на съмнителни повреди. България и Румъния са част от проект за подводен енергиен коридор до Кавказ, който се простира на над 1 100 километра. Въпреки че е замислен да транспортира зелена енергия, този коридор представлява критична инфраструктура, която лесно може да стане цел.

Тревожен е и фактът, че Google все още не е предоставил официално обяснение за прекъсването, което според експертите по киберсигурност е необичайно. Тулев коментира, че ако ставаше въпрос за софтуерен проблем или неправилен ъпдейт, компанията би признала това до момента. Спекулации в кибер форумите предполагат, че прекъсването е свързано с повреден трансмисионен кабел между България и Румъния.

Тулев изключи традиционна хакерска атака, отбелязвайки, че ако е имало хакване, групите биха се похвалили незабавно. Няма доказателства за изтичане на информация или пробив в сигурността, а проблемът е свързан с достъпността на услугите, а не с кражба на информация. Инцидентът подчертава уязвимостта на националната комуникационна инфраструктура.

Независимо от спекулациите, инцидентът служи като ярко напомняне за зависимостта на съвременните общества от дигиталната инфраструктура. Бързото възстановяване на услугите в рамките на часове, липсата на пробиви в данни и отсъствието на по-широка координирана атака предполагат, че става въпрос за технически проблем, а не за умишлена атака. Въпреки първоначалните спекулации относно руската намеса, наличните доказателства насочват към обикновена техническа неизправност, а не към кибервойна. За България и съседните ѝ страни, уроците не са свързани с руските кибератаки, а с необходимостта от дигитална устойчивост и инфраструктурна резервност.